Туризмът и хотелиерството в Трънско имат голям потенциал
Ваня Иванова не е от Трънско, но въпреки това решава да инвестира в хотелски комплекс в с. Горочевци.
1. Защо решихте да инвестирате в Трънско? Кои предимства на района ви спечелиха и го предпочетохте пред други по-полулярни дестинации?
Основната причина, поради която решихме да инвестираме в Трънския край, е огромният потенциал на района за развитие на селски и екотуризъм. Девствената природа, чистият въздух, спокойствето в планината, близостта до ждрелото на р. Ерма, възможността, отсядайки тук, да посетиш и по-далечни обекти като Земенския и Гигинския манастири, определено предопределиха нашето решение. Минавайки покрай тях, можеш да се възхитиш на външните и вътрешни стенописи на манастира “Света Петка” в с. Пенкьовци, да се доближиш до историята в скалния манастир, да се насладиш на гледката от върховете Руй и Плоча. Това са само част от нещата, в които видяхме сериозна възможност за развитие на туризъма. Предимствата пред други места за инвестиране е, че бяхме едни от първите, които стъпват в района, все още ниската цена на земята, липсата на замърсители в радиус 60 км, неголямото разстояние от основния пазар – София, и др. Преди да се спрем на община Трън, прегледахме всички места в радиус от 120 км от София. Най-много ни хареса Трънско и решихме тук да построим комплекса си.
2. Има ли бъдеще хотелиерството и туризмът в община Трън?
Според мен туризмът и хотелиерството имат добро бъдеще и най-вече селският, еко и религиозният туризъм. Все пак трябва да се решат някои проблеми, да има съдействие от общината и държавата, но не са необходими големи мащабни действия.Трябва да има реклама от страна на общината, мероприятия, свързани с туризма, да се подобри инфраструктурата. На 30 км от границата със същите дадености като природа сърбите развиват много успешно туризъм. За да започне това и тук, трябва да се заложи на тип малки хотели, за да може хората да знаят, че има къде да нощуват. Добре е да съществува и по-голяма конкуренция, за да придобие районът популярност. Колкото повече има такива места, толкова по-бързо ще се увеличават клиентите.
3. Какви хора посещават комплекса? Какво ги привлича?
Основните клиенти са хора, които искат да избягат от лудницата на големия град, да отидат на място, където има природа и спокойствие, за да летуват пълноценно. Масово идват групи, които си организират събития (рождени дни, тимбилдинги), за да може на такова място да се събере цялата компания. Преобладаващата част от гостите ни са любители на природата и спокойствието. Впечатлява ги нейната уникалност, възможността, отсядайки тук, да срещнат заек, глиган, сърна, разхождайки се по селото, да се докоснат до автентичния селски живот. Без значение от доходите на клиентите основното при тях е прекрасната панорама. Имаме много туристи от Северна България, където ги няма нашите дадености, те пристигат през лятото, за да избягат от горещините и да си починат активно.
4. Какво е отношението Ви към възможността общината да поеме към развитие на минна промишленост? Ще се отрази ли това на Вашия бизнес? Вашите клиенти споделят ли мнения по този станал вече национално известен въпрос?
Ако се тръгне към минна промишленост, възможността за развитието на какъвто и да е туризъм отива към нула. Няма как да рекламираш девствена природа, спокойствие и чист въздух на 10 км от мините. Ако общината се ориентира към минно дело, туризъмът и селското стопанство могат да се отпишат. Клиентите, които коментират това, са крайно възмутени и не могат да си представят, че ще идват да почиват в близост до рудници. Категорично това ще се отрази на нашия бизнес. Ако това се случи, ще трябва да прекратим дейността си.
„Евромакс“ срещу народния
„Евромакс“ срещу народния вот
Колко хубаво си вървеше по каналния корупционен ред намерението за забогатяване от мини, които са вредни за здравето на хората в Трънско. „Евромакс сървисиз“ бе „смазал“ добре държавната чиновническа машина и всичко вървеше в срок и по план. Вярно страстите на наивните канадци, които разработваха проекта, преди да го продадат на „Евромакс сървисиз“, бяха охладени от съвестни служители на българската държава Те окачествиха инвестиционното намерени като недопустимо. Ефектът му върху подпочвени води, ландшафт и човешко здраве щял да е пагубен. Ама те тия канадци големи будали, от балкански „корупционен маркетинг“ хал хабер си нямат… „Специалистите“ на „Евромакс сървисиз“ няма как да се провалят, бе убедено ръководството на фирмата.
И тогава съвсем изневиделица се появиха доблестни хора, които светнаха прожекторите и цялата пъклена завера лъсна пред очите на народа. Да ама нали всеки знае, че „корупционен маркетинг“ се прави само на тъмно и тайно – все пак нарушава се закона. Шансовете на проекта съответно се стопиха. Узнавайки какво са им намислили „благодетелите“ от „Евромакс“ местните хора разбираемо възроптаха, защото не искат тяхното здраве и тяхната природа да бъде залог за нечии печалби. Общинското ръководство склони решението да се вземе по почина на директната демокрация – с референдум. Потърпевшите да кажат, приемат ли рисковете за своето здраве и унищожението за поколения напред на природата на родния им край или отхвърлят инвестиционното намерение. Първоначално платените лобисти на инвеститора смятаха, че с масирана дезинформационна кампания ще успеят да надхитрят местните хора и да спечелят референдума. Когато стана ясно, че трънчани не подават и с гласовете си ще провалят плановете на „Евромакс“, нервите на инвеститора започнаха да не издържат и той впрегна държавния апарат за отмяна на насрочения народен вот. Трънчани трябва да бъдат лишени от право на демократичен избор, за да може незаконния проект на „Евромакс“ да мине. Наглостта на този инвеститор няма как да не настрои допълнително всички честни хора в държавата срещу себе си и най-вече местните, които са преки потърпевши. Чрез нелепата си паника той тотално се компрометира.