Смешки от Трънско-2

Трънчани изпратили свои футболисти в Германия и им обещали, че ако се върнат победители, ще ги направят активни борци с всички привилегии.

Но когато футболистите се върнали бити, дали им удостоверение, че са пострадали от фашизма.

***

- Гюро, чу ли се сакали да закриваю больницете?

- Чу, чу, Йоване! Отдавна требеше да стане! Досега оне арно си ноею името бовнице! Тамо не лече кико требе болните, оти беше бовнице.

- Тека ли? - почудил се Йован.

- Тека! Ка вану да се казую здравнице, тогай че почью ни лекую!

***

Гига реже едно дърво и се оплаква:

- Я три пути га режем, оно се кусо, та кусо!

***

- Къко си бре, Алексо?

- Ни арно, ни лоше, Глиго!

- Що значи: ни арно, ни лоше?

- Епа, оплачем ли се, радую се моите душмане. Повалим ли се, найду се зависници. И вечи ни се оплакуем, ни се валим! Да ми е раат душа!

***

- Мари, Доце, мучи, не думай! Арна ти е снаата! На сваку думу ти вика "майко" по граждански!

- Арна ли е? Добре че ти, Гуге, малко нещо не дочуеш, та не чуеш "арното". Снаата не ми ока по граждански "майко", а "лайко"! От лайкучку!

***

Алекса поканил Манол на гости, но се почудил като как да не го гощава. И когато жена му поднесла пилешка чорба, той куснал и викнал:

- У, проклета жена! Толко е подлучил чорбуту, че я, Маноле, нече те гостим с нью! А, апнеш и че миришеш на чесън по село! - и наредил на жена си да дигне чорбата.

След това поднесли печено пиле. Алекса го огледал и викнал:

- У, проклета жена! Не е оскубала пилето! Остануло с пера! И с ньега нема да те гостим, Маноле, оти че се задавиш от перата! - и наредил на жена си да вдигне пилето.

Манол само гледал и нищо не казвал. Но Алекса рекъл:

- Не ме гледай накриво, Маноле! Я че те гостим с варено жито! Ньега смо свариле за прошляците на гробищата. Апни си от ньега и гост ми буди!

***

За Нова година Йован рекъл на жена си:

- Ей, изминуше се шест све победне године!

- Япа, тоа Йован! Кве победе сънуеш у тее гладне године? - врекнула му жената.

- За управниците су победне године! А за нас су по-бедне и по-бедне године! Теквая е демокрацията!

***

- Печалиш ли, печалиш от твоюту книжарницу? - попитал Йован.

- О, она е мутна и кървава печальба! - отговорил Рангел. - Възден нареждуем, възден подреждуем, а никой не ме поглеждуе! У книжарницуту улазу саде зяпаче, а нема никакви купуваче! И я що да чиним: едната рука милуе другуту руку!

- Е тека, че е? На пазарнуту демокрацию не требу поеми поетични, а саде требу гешефти парични!

***

- Голема разсипница е моята жена! Пару у джеб си не завърта! - оплакал се един ден Гига.

- Я гледай, па ти не вой давай паре! - посъветвал го Йован.

- Я и това правим! Открай време! От първия дън след женидбуту!