Loading

проф. Саздо Иванов

В началото на този месец се навършиха 113 години от рождението на проф. Саздо Иванов. Роден на 02.04.1899 г. в гр. Трън. Майка му произхожда от голямата и добре известна фамилия Байкушеви. Баща му е от с. Слишовци също от известна, но бедна фамилия Тричкови. Още от малък Саздо Иванов Тричков усвоява шивашкия занаят, с което не само се издържа при следването си, но и помага материално на баща си. Средното си образование завършва с отличие в гр. Кюстендил през 1918 г. През 1919 г. е приет за студент по математика и физика в СУ и завършва висшето си образование през 1924 г. След това е назначен за учител по математика и директор на прогимназията в с. Каменово-Русенско, но не след дълго се премества в родния си град Трън. В Трънското училище той прави изключително хубаво впечатление на изпратения от Министерството на просветата асистент от СУ, който е изпратен да предаде прибори на физическия кабинет. Саздо Иванов показва изключително задълбочено познаване както на физиката и лабораторното обзавеждане, така и на методиката на демонстрациите при уроците по физика. Тогава той е поканен за асистент по физика в катедра "Физика" на СУ. От 15 май 1927 г. е назначен за редовен асистент по физика и като такъв работи в СУ 18 години.

    През 1937 и 1938 год. проф. Саздо Иванов специализира в Мюнхенската политехника в една съвършено нова област – физика на полупроводниците.

    Съдбата свързва за дълги години акад. Георги Наджаков и проф. Саздо Иванов. Още от 1927 год. Саздо Иванов работи като асистент при акад. Наджаков. През м. Юни 1941 год. е обнародван приетият от 25-то Народно събрание Закон за висшето техническо училище. През 1942 год. акад. Георги Наджаков e натоварен да създаде лаборатория по физика и да провежда занятия по физика със студентите от Висшето техническо училище (ВТУ). Той препоръчва проф. Саздо Иванов за преподавател във ВТУ. С Регентски указ от 21.09.1945 год. Саздо Иванов е назначен за редовен доцент по физика в Машинно-електротехнологическия факултет на ВТУ. През същата година той е избран за извънреден професор и ръководител на катедра “Физика” към същия факултет.

    През 1950 год. е Зам. Ректор, а през 1951 год. проф. Саздо Иванов е избран за Ректор на политехниката. През 1953 год. Държавната политехника е разделена на 4 профилирани самостоятелни учебни заведения под формата на институти. Проф. Саздо Иванов е избран за Ректор на Машинно-електротехническия институт (понастоящем Технически университет). Като Ректор проф. Саздо Иванов работи 9 години (това е най-дългогодишния Ректор на висше училище у нас).

    Проф. Саздо Иванов е един от първите 6 хабилитирани преподаватели в Машинно-електро-технологичния факултет, назначени през 1945 год. Тогава материалната база на факултета е извънредно оскъдна. Използват се за лекции киносалони и читалища, а също така и помещения, предоставени от Българското инженерно и архитектурно двружество. Правителството отказва всякаква помощ поради липса на средства. Но … изгрява щастливата звезда на факултета – германците имат нужда от цигари, българите – от апаратура. За два и половина тона цигари факултетът получава 11 вагона ценни машини, апарати и химикали. А къде да се поставят? Предоставена е бившата държавна печатница, пострадала от бомбандировките през войната. Апаратурата е разпределена между отделните 14 катедри на факултета. Някои от катедрите, пръснати из столицата намират подслон под общия покрив на бившата държавна печатница. Редуващи се бригади на строителния и машинно-електротехнологическия факултет за кратко време разчистват терена на изцяло разрушеното източно крило на държавната печатница. Положен е основният камък от Ректора на Държавната политехника проф. А. Квартирников, декана проф. С. Иванов и архитекта на строежа Балкански, придружен с бутилка с текста на събитието на пергамент, запечатан с формалин. Строителните работи продължават и работата е завършена през 1950 год. Оборудвани са тежки лаборатории: хидравлични машини, техника на високите напрежения, парни двигатели, за които средствата са били издействани от проф. С. Иванов.

    До 1951 год. в България само се знае, че в големите развити държави има телевизия. Идеята за експериментална българска телевизия идва от ръководителя на катедра Радиотехника доц. Кирил Кирков. Тя е изцяло подкрепена от Ректора проф. С. Иванов (Моля, вижте раздела “І телевизионен център в България и на Балканския полуостров”).

    Като дългогодишен Ректор проф. С. Иванов съдейства за организиране на научни конференции и издаване на специализирани списания. От 1963 год. той е редактор на списанието “Годишник на ВТУЗ – физика” в продължение на 27 години. От 1974 год. списанието излиза със заглавието “Годишник на ВУЗ – техническа физика”. През периода в който е Ректор проф. С. Иванов започва първото редовно издаване на Извествия на МЕИ, а по-късно и профилирани по специалности годишници, в които се печата научната продукция на преподавателите. Започва ежегодното провеждане на научните сесии. Проф. С. Иванов е публикувал сам или в колектив в български и чуждестранни списания 150 работи, въпреки огромната административна дейност, която непрекъснато е извършвал.

    Той е автор на научно-популярни и научни статии, учебници за средно и висше образование. Автор е на две изобретения и една рационализация. Под негово ръководство е изработен спектрометър с голяма разделителна способност, както и фотометър на Вебер. Автор е на устройство за ултра къси електромагнитни вълни, въведено като учебно пособие в средните училища.

    През 1962 год. проф. Саздо Иванов е назначен за Заместник директор на Физическия институт с Атомна научно-експеримен-тална база – АНЕБ към БАН и по съвместителство е ръководител на катедра Физика във ВМЕИ. След 1965 год. той остава във ВМЕИ като хоноруван преподавател и продължава да чете лекции по физика до 1974 год. Във Физическия институт работи до пенсиониране цели 10 години, но остава да работи там още 2 години и след пенсионирането си. Във Физическия институт оставя безспорни следи по организиционното му укрепване и пълно съдействие за провеждане на научно-изследователската работа. В този институт той изработва значителен брой научни публикации.

    Проф. Саздо Иванов оставя незабравими спомени у своите студенти с лекциите си. Те се открояват със своята яснота и много интересни демонстрации с различни апарати, част от които са изработени с помощта на самия него. Учебниците на проф. С. Иванов остават като справочник на инженерите дълги години след завършване на висшето им образование за разгадаване на различни физически процеси в машиностроенето. Той е канен на различни събирания от своите благодарни възпитаници. На тези сбирки (чествания на годишнини, празници и др.) проф. С. Иванов с удоволствие присъства и разказва различни спомени.

Умира на 30 септември 1996 г.