Loading

Регионът

Разкопават стара уранова мина в Трънско

Сдружение ТРЪН - Пет., 02/12/2016 - 11:22

На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън ще се проведе среща-дискусия във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен златодобив на територията на община Трън, област Перник.

Организаторите на срещата са сдружение „Трън”, Трънското културно-просветно дружество „Руй” и Инициативен граждански комитет ‘’ЗА чистата трънска природа’’, които разполагат с документи доказващи уранови залежи в територията отредена за бъдещата златна концесия.

Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км.

Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”.

Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма.

За интерес към златото в това месторождение свидетелстват следите от стари изработки, съхранени като рупи и холди, вероятно римски и датиращи от 3-4 век от Н.Е., според намерени в тях стари монети. В началото на 30-те години на миналия век, добив се е осъществявал от частни инвеститори, а след втората световна война – мината е държавна. По неофициални данни в периода на съществуването й са прокарани 15 000 линейни метра галерии, като са добити и преработени по метода на цианидирането 80 000 – 100 000 тона руда, при съдържание на злато от 6 – 10 г. на тон.

Още тогава, е установена първична и вторична уранова минерализация. В периода 1949-1951 година, в резултат от минната дейност са открити малки рудни уранови тела с размери от 0,5 до 2 метра и съдържание на уран до 0,08%.

През 1957 година „Управление за геоложки проучвания” ревизира всички минни работи, при което са установени 255 гама аномални точки. Следващата година, тематична бригада, ревизира минните разработки и установява, че урановата минерализация е привързана главно към златоносната жила. Урановото орудяване и в дълбочина е привързано към жилата. Най-високите концентрации на урана са в залбандите на жилата, а така също и в пукнатините и разломите които я секат.

През 1974 година експлоатацията е прекратена поради изчерпване на запасите от злато.

През 1987 година в резултат на анализа на геолого-геофизичните материали от по-рано проведените ревизионни и оценъчни работи в находище „Злата” е установено, че в пределите на „Главна жила” се набелязват 8 урановорудни тела на дълбочина 120 до 150 метра от повърхността. Дължината на рудните тела е 15-55 метра с дебелина 0,65 до 2,00 метра, а съдържанието на уран е оценено от 0,033% до 0,133%. Отбелязани са две рудни тела с дебелина от 0,1 до 1 метра, със съдържание на уран от 1,61% до 0,656%.

На основание тези данни, специалистите провели проучванията, правят извод, че находище „Злата” се явява обект с ураново орудяване. Изчислени са прогнозни ресурси  за уран, а находище „Злата” се явява перспективно. Установени са 10 рудни тела с редово и богато ураново съдържание.

В началото на 90-те години, се извършва експериментален добив, но с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран и последващо Постановление № 56 на Министерския съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, мина „Злата“ е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.

В Годишен доклад за състоянието на околната среда в България и радиационното състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост през 1998г., Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), констатира, че пробите от отвала на щолната на мина “Злата” показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 – 210 Bq/kg, по радий-226 – 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност – до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна – общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над нормата.

Новият проект започва през 2004 година, със сключен договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година.

През 2011 година, в МОСВ е внесен от инвеститора геоложки доклад за открити запаси от злато – 1,84 грама в тон руда. Инвестиционното намерение е изпратено за съгласуване към Регионална инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ- Перник) и басейнова дирекция, но специалистите издават становище, че подпочвените води в района и тези на река Ерма, ще бъдат трайно и необратимо увредени, поради което РИОСВ- Перник прекратява процедурата, но през 2013 година, след поредната смяна на собствеността на инвеститора и промяна в инвестиционното намерение, МОСВ отменя решението на РИОСВ и дава ход на проекта.

Предстои да се определи обхвата на оценката за въздействие върху околната среда, която инвеститора трябва да изготви и защити.

Категории: Регионът

Неизползваният туристически потенциал на община Трън

Сдружение ТРЪН - Вт., 24/11/2016 - 23:32

 

Община Трън има огромен потенциал за развитие в областта на селския, културно – исторически и планински туризъм. За съжаление от страна на общината се прави много малко в тази насока.

Трънско се намира в областта Краище – планински район в Западна България и Източна Сърбия. Краището е сложна мрежа от над 30 планини, разположени на повече от 5000 кв.км., между Брезник, Радомир, Кюстендил, Вранье /Сърбия/ и Сурдулица /Сърбия/. Общата площ на планините е около 2 пъти по-голяма от Рила. В екологично отношение това е един от последните останали чисти райони в България. На цялата територия на Краището никога не е имало сериозно промишлено производство, природата е запазена от антропогенно въздействие и предпоставките за привличане на екотуристи е изключително добра.

Туризъм може да се развива в няколко направления:

  1. Планински туризъм

Почти цялата територия на общината е заета от планини. В Трънско са разположени изцяло или частично 10 от общо 39–те български планини, нещо с което не може да се похвали нито една друга община. Планините са: Кървави камък, Руй, Ерулска планина, Любаш, Стража, Еловишка планина, Ездимирска планина, Гребен, Пенкьовска и Звалска. Височината им е от 1181 до 1737 м. В последните години се наблюдава бум на планинския туризъм, а първенците на всяка от 39-те планини са желана дестинация за все повече планинари. Това води до увеличение на туристите и в планините в Трънско, но за съжаление не със същите темпове както в други планински райони на България. Причините за това са, че от посочените 10 планини, само до Руй има маркирани и добре проходими пътеки. За останалите 9 достигането до най–високата точка е истинско приключение, което отказва повечето хора. Необходимите средства за маркиране, поставяне на табели и изчистване на пътеките от тръни и храсти са нищожни, но действия от страна на властимащите няма. Има възможности и за кандидатсване по европрограми за изграждане на екопътеки. Освен до първенците пътеки могат да се направят и до още няколко атрактивни върха, които могат да привличат посетители – Драговски камък и Гарванов камък в Гребен планиа, Шильоко в Пенкьовската планина, Ракитски камък и Щръби камък в Руй планина.

Връх Драговски камък

Ерулската планина

Гребен планина

Ерулска планина и морето от планини на юг от нея

В планините на Краището са скрити и много скални феномени, но повечето от тях  стоят анонимни. Тук най–ясно личи незаинтересоваността на общината да развива туризъм. Признатото за едно от най–красивите ждрела в България – Ябланишкото, край село Банкя е оставено от общината да стои необезпокоявано от туристи. На разклона за село Банкя дори не е поставена табела за въпросното ждрело. Как  община, която претендира, че прави всичко възможно за развитие на туризма, не счита за необходимо да постави табела за най – голямата си забележителност? Друг проблем при ждрелото в Банкя, както и на това на река Ерма, е, че пътеките не се поддържат и мостовете и парапетите са изгнили и са опасни за преминаване.

Ябланишкото ждрело се намира до село Банкя, на 5 км. от град Трън. Образувано е от преминаването на река Ябланица между стръмните склонове на Гребен и Ездимирската планина. Дължината на пролома е около 1 км., а скалите от двете страни на реката почти се докосват на няколко места. По протежението на ждрелото има няколко водопада и няколко малки пещери. При снеготопене и обилни валежи в началото на пролома от десетки места и от двете страни на реката блика вода от всяка цепнатина в скалите.

Най -известната забележителност в района е ждрелото на река Ерма. Този природен феномен е включен в 100-те национални туристически обекта. Представлява тесен пролом между две огромни скали, високи около 200 м. В най–тясната си част е широко 10 м., а дължината му е около 100 м. Реката е образувала няколко малки водопада и множество бързеи. Изградената екопътека преминава през тунел, издълбан в една от скалите до ждрелото в началото на XX век.

Малко хора знаят, че в района има още едно ждрело, намиращо се над Драговската махала на село Филиповци. Дължината и височината му не са толкова впечатляващи като при Трънското и Ябланишкото, но пък Драговското е особено атрактивно с над 20–те водопада по протежение на реката с височина до 8 м.

 

 

Близо до Драговското врело се намира Бежанската пещера, с обща дължина 61 м. След входа пещерата се разширява и формира голяма зала с размери 20х10х4 м. Пещерата, връх Драговски камък и Драговското врело се намират много близо едни до други и са идеална предпоставка за направата на екопътека, която да минава и през трите забележителности.

Бежанската пещера

Недалеч е и Филиповската пещера. Интересното при нея е , че наподобява станалата хит сред туристите пещера Утробата в Родопите. Началото й представлява  уникално красив тунел, а от входа се открива невероятна гледка към стръмните склонове на планините Стража и Ездимирска. Пещерата е дълга 83 м.

Филиповската пещера

Най  – голямата  пещера в района е Еловишката, която е с дължина 224 м., а според спелеолозите това е най–красивата пещера в Софийско и Пернишко. В общината има още десетки по–малки пещери, а също и много неизследвани.

Пещера Еловица, снимка Николай Остромски

Пещера Еловица, снимка Николай Остромски

Друг природен феномен са скалите и водопада край село Врабча. Водопадът е разположен до огромна отвесна скала, която в единия си край е с форма на гигантско човешко лице, а същата, гледана от обратната страна,  е с форма на голяма лъвска глава. На метри от буйната вода има естествен скален тунел и малък карстов извор, а високо в скалата е разположена пещера с три входа. По протежението на реката има още няколко по–малки водопада. Има възможност за свързване в една екопътека, която да започва от Драговската махала на село Филиповци, да преминава през Драговското врело, Бежанската пещера, връх Драговски камък, Врабчанския водопад, Ябланишкото ждрело и да завършва при Трънското ждрело. Общата и дължина би била около 17 км. Пътеката  ще преминава през един връх,няколко пещери, три ждрела и десетки водопади, с което ще стане една от най – атрактивните в България.

Врабчански водопад

Лъвската глава

 

Интересна забележителност са и скалите при село Зелениград. Скалните отвеси са няколко, с височина около 100 м. Най – високата е Шили камък, а под върха и има пещера с вход–арка. В древността в пещерата е имало светилище, а по- късно и скална църква. В скалния масив има още няколко пещери с дължина до 112 м. Малко под най–високата точка може да бъде забелязано голямо скално лице.

Скалният масив Шили камък

Пещера Царева църква

Скалното лице над Царева църква

 

  1. Религиозен туризъм

В  Трънско има десетки православни храмове, манастири и параклиси. Някои от тях са с многовековна история. До момента гостите на Трън посещават единствено скалния параклис „Св.Петка”. Освен него има още храмове, които впечатляват с историята, архитектурата и стенописите си. И те обаче стоят забравени и гостите на Трън дори  не предполагат за съществуването им.

Църквата „Свети Никола” в село Лялинци

Изградена е  през XVI в. Легендата разказва, че църквата първоначално е била извън селото и по–късно е пренесена камък по камък в центъра на Лялинци.

Ерулски манастир „Света Троица”

Намира се сред вековна букова гора на 1100 м. надморска височина в Ерулската планина. Манастирската църква е многократно разрушавана през вековете, възстановена е в края на XIX в.  Пред входа на църквата се извисяват две вековни дървета – ясен и бук.

Трънски манастир „Св.Архангел Михаил”

Манастирът е разположен в стръмните склонове на Руй планина,  близо до ждрелото на река Ерма. Основан е по време на Второто българско царство, а църквата, която е запазена и до днес, е строена XIV – XV в. Трънският манастир е обявен за паметник на културата.

 

Църквата „Света Петка”, село Пенкьовци.

Обявена е за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е единствен по рода си представител на средновековната култова архитектура в България. Около храма има няколко вековни дъба, а два от тях са на възраст над 800 г. В началните години от турското робство е била заровена с пръст от хората в селото,  за да я опазят от унищожаване. С цел да не издават тайната,  хората спрели да говорят за църквата и постепенно с поколенията забравили за съществуването й. Чак в края на XIX в. пастир от селото случайно вижда, че козелът  му ближе метален кръст, разравя почвата и открива, че отдолу има заровена църква. Последните години започна възстановяване на манастирската част.

Скален параклис „Св.Петка”, гр. Трън

Разположен е в естествена пещера на малко възвишение в Трън. Легендата разказва, че Света Петка-Българска се е укривала в пещерата, гонена от потеря неверници. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла питка, но в това време преследвачите наближили и тя избягала през процеп в пещерата. Стъпката и ръката й се отпечатали в скалата. Когато неверниците намерили питката и се опитали да отчупят от нея, тя се вкаменила. Вкаменената питка може да бъде видяна и днес в параклиса. (svetimesta.com)

Внимание заслужават и възрожденската църква „Свети Илия”в село Горочевци, както и средновековната църква „Св.Четирдесет мъченици”в  село Лева река. Последната е изградена около ХV век, а на една от стените са изграфисани Кирил и Методий като светци, много преди те да бъдат канонизирани. Предполага се, че стенописите са от XVI-XVII в. Друг впечатляващ храм е „Рождество Богородично”, село Насалевци. Изграден е през 1859 г., а пред двора й се извисяват два многовековни дъба.

От няколко години е в ход кампанията “Манастирите на Краище – новата Света гора”. Тя включва общините Трън, Брезник, Земен и Ковачевци и предвижда възстановяването и съживяването за духовен живот на близо 20 манастира в четирите общини.

В село Докьовци, в двора на църквата „Св.Богородица” се намира дъб на възраст 1033 години. Според официалните данни за вековните дървета, това е седмото най – старо дърво в България.

Църквата “Св.Богородица” и едно от най-старите дървета в България

  1. 3. Културно – исторически туризъм

В общината има два функиониращи музея. В село Бусинци се намира музеят на бусинската керамика. Грънчарската традиция в това село датира от векове, а през Възраждането тук  са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. В музейния комплекс са изложени стотици съдове, като някои от тях са изработени още през ХІХ в. Експозициите дават възможност да се проследи развитието на  местната грънчарска традиция през годините. В музея има запазена работилница, в която са се правели съдовете. Може да се види пещта, в която се се пекли и грънчарското колело, на което са изработвани. Бусинската школа е известна и в чужбина, а съдове на местни майстори се съхраняват в десетки музеи в чужбина, включително и в Лувъра.

Вторият музей –  на киселото мляко,  се намира в Студен извор, родното село на откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus   – д-р Стамен Григоров. На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща от средата на 19 в.. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.

В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасяване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната и биологичната стойност на българското кисело мляко.

В района на село Ярловци на естествено защитен терен, издигащ се като пресечен конус над Знеполе  през късната античност е имало голяма крепост, която е продължила да съществува и през ранното средновековие.  Стръмните склонове на възвишението са подсилени от крепостни стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Крепостта е обхващала площ от около 7 дка. В подножието на крепостта има останки от стара римска баня.

снимка Shambhala.bg

Над село Ярловци е разположен и язовир със същото име. Изключително живописната   и чиста природа около водоема е добра предпоставка за изграждане на хотелски комплекси. Ярловци е подходящо място за риболов и къмпингуване.

В Трънско има и няколко древни скални светилища, като най–сериозен интерес  могат да привлекат Мала и Голяма Гарваница и светилището над  Шили камък. Последното е издълбано в скалата и има П-образна форма.

В последните години интерес прилвича и т.нар. „разделена къща” в село Банкя. При подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г.  границата между България и Сърбия преминава през средата на къщата. Все пак при последващите преразглеждания на граничната ивица къщата е „пожалена” и границата е изместена с няколко метра. В момента оградата на двора служи и за ограда между България и Сърбия и е единственото оградно съоръжение по цялото протежение на границата между двете държави.

В село Банкя има условия за развитие на балнеотуризъм. Минералните извори в селото в момента не се използват по никакъв начин.

Работата на общината в посока  на развитието на туризма се ограничава до организиране на няколко масови събития в гр. Трън и популяризиране на само 4 обекта – Ждрелото, скалния параклис „Св.Петка” и двата музея. Не се прави нищо за развитието на планинския туризъм и популяризирането на планините в района, както  и за изваждането от анонимност на останалите природни феномени.

В последните години набира широка популярност планинското бягане и колоездене. Във все повече краища на България се организират състезания, които привличат голям медиен интерес. Руй планина е чудесна дестинация за провеждане на състезания и по бягане,  и по колоездене, а отразяването им ще популяризира района.  Има условия и за провеждане на планински маратон. Тези състезания са от порядъка на 70 – 150 км, а възможност за такива маршрути има, като те биха минавали през няколко планини, с което ще са още по – интересни.

Добри предпоставки има и за направата на пешеходен туристически маршрут  подобен на Е3 (Ком – Емине) и E4 (Витоша – Верила – Рила – Пирин – Славянка). Възможностите за такъв маршрут са само в рамките на общината или по–добрият  вариант е съвместно със съседните общини да се направи много дълго трасе, което да обикаля повечето от планините на Краището. Голям плюс на планините в района е,  че са достъпни целогодишно.

Предпоставките за развитие на туризъм в много направления са налице. На ход е общината, която да започне целенасочена работа за реализиране на този потенциал и да се придържа към съвета написан на официалния им сайт, а именно: “Пазете природата такава, каквато е, за да може и тези след вас да й се порадват!”

Руслан Зарев

Категории: Регионът
Разпространи съдържание