Loading

Трънският манастир къта тайния шифър на Марк Антоний

Младият репортер Кристиан Иванов от Перник, който работи за вестник "168 часа", тръгна по следите на тайния шифър на Марк Антоний в Трънския манастир. В последния си брой седмичникът публикува неговият интригуващ разказ за светинята.  

Кристиан лично е заинтригуван от каузата за възстановяването на манастира "Св. архангел Михаил" край Трън и иска да помогне, засега с талантливото си перо. Миналата седмица със съдействието на кмета на Трън Станислав Николов и служители на Общината в Трън той посети светата обител. Предлагаме ви неговия първи разказ в очакване на още разкрития на историята и мистериите.

Както вече е известно, има открита набирателна дарителска сметка за възстановяването на манастира. Кметът Николов внесе в нея първите 3 000 лв. лични средства. 

 

"Имаме точна карта къде се намира златото. Отправната точка, която ни трябва, е римската колона. Пусни ни да копаем в храма и една трета от имането ще отиде за манастира. Имаш честната ни дума, дядо попе", обещават групата иманяри на свещеника от Трън Петър Христов.
Божият служител отхвърля предложението и не пуска златотърсачите в стария храм "Свети Архангел Михаил". Въпреки това целият район е надупчен от алчни търсачи на богатства.
През каквито и перипетии да е минавала историята на земята около манастира в Трън, тя винаги по някакъв начин е била притегателна за най-високопоставените хора от властта. Всички те по един или друг начин са се опитвали да омилостивят Божествата, на които са се кланяли. С жертви и дарове, които днес

иманярите

неистово търсят.

РЕЛИКВА: Римският надпис ясно се вижда на колоната в манастира.

"Марк Антоний Руф подарява на Божеството Сантос Казабонос". Това е надписът на римска колона, върху която е била поставяна статуетката на Божеството. За да може то да види жертвоприношенията в своя чест.

Паметникът с надпис от Марк Антоний, сенатор и високопоставен държавник от рода на големия завоевател, който носи същото име, стои под купола на манастира "Св. Архангел Михаил" в Трън. За снимка до нетолкова редки паметници милиони туристи се тълпят в Италия, Гърция, Турция, Египет и Тунис.

Но тук интерес към уникалната находка проявяват само иманярите. Храмът е разбиван десетки пъти.

БЕЗХАБЕРИЕ: Фреските вече едва се виждат.

Заключва се с желязна врата, прозорците също са обковани, но това не спира набезите. Дупки в пода показват къде е ровено. Говори се, че там са намирани златни и сребърни монети както от римско време, така и от по-късни епохи.
С паметника на Марк Антоний са свързани много легенди.

Включително и че местоположението му представлява своеобразен ключ за тайнственото златно съкровище. Мнозина се опитват да открият тайния шифър от знаци по нея. С надеждата кодът да ги отведе до легендарно богатство. Твърди се, че точното местоположение на колоната на Марк Антоний в храма е запазено непокътната по една съвсем проста причина.

Само чрез нея могат да се разчетат древните карти.

ЧУДО: Марио Георгиев се излекува от опасна болест с лечебната вода.

Затова колоната е свещена дори за иманярите. Край нея стоят дупките, в които са ровели търсачите на съкровища.
"Тук е било храм на различни вярвания и религии. Векове след Марк Антоний колоната е станала част от християнски манастир. Основан е от царете Асен и Петър. Мистична сила бди над него и до днес", разкрива свещеникът Петър Христов.
Някои стигат дори по-далеч.

Твърди се, че

манастирът

е пазел освен златните богатства на царете и уникални техни документи. Легендата гласи, че преди окончателното падане под османско робство най-ценните предмети и артефакти са били изнесени от манастира  и са скрити в пещери около ждрелото на река Ерма.

ИМАНЕ: Монети от съкровището.

Реликвата, която всички мечтаят да открият, е Хронология на българските царе.

Счита се, че в нея са описани житията на всички български владетели. Ентусиастите се надяват, че това ще хвърли светлина върху неясни периоди от историята на страната. И ще промени всичко, в което сме вярвали досега.
В древността районът е бил богат, оттам е минавал най-прекият път от Сердика (днешна София) към Рим.
Още римляните са добивали злато край Трън, където и до днес има неразкрити залежи. Божеството Кабонос, на което

Марк Антоний е издигнал колона

е покровител на древните рудари.

Именно него се опитва да омилостови римлянинът.
"Писали сме много пъти до различни отдели в Министерството на културата.

РОД: Марк Антоний Завоевателя е от рода на Марк Антоний Руф, оставил знака в Трън.

Правим и собствени проучвания с помощта на хората от местния музей. Всички намерени артефакти показват, че като християнски храм манастирът е направен от царете Асен и Петър. Това е било тяхна ловна територия. Счита се, че те често са пребивавали тук, защото мястото се запазило като територия на владетели", разкрива отец Петър.
Думите му се потвърждават и от факта, че дори в годините на комунизма, когато религията бе наричана "Опиум за народите", човек, близък до Първия в държавата, се грижи за манастира.
Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, решава да възроди мястото.
В първите години след 9 септември 1944 г. местните селяни си пасят добитъка в тази местност, а храмът е изоставен.
"Людмила прави магерница и други спомагателни постройки, прави се реконструкция на манастира.

След нейната смърт всичко отново потъва в бурени", съжалява свещеникът.
Сега неговата житейска мисия е да възстанови свещеното място. Затова църковната и местната власт в Трън работят заедно. Досега усилията да се намерят пари от държавни институции по-често са удряли на камък. "Идват, ядат, пият и казват: "Ще видиме." Така свещеникът обобщава посещенията на мнозина държавни мъже и жени. "Това място е било свещено и е оцеляло през много по-тежки от периоди икономическата криза, с която всички сега се оправдават.

Важно е да има хора, които искат да направят нещо. Ако успеем да ги намерим, може това свещено място да ни разкрие и други свои тайни", надява се свещеникът Петър Христов.

Първото злато за цар Борис III

ПАРЧЕ самородно злато, което тежи 150 грама, а 85 на сто от него е чиста проба от благородния метал, получава цар Борис III на четвърти октомври 1939 година.
Това е първото индустриално злато, добито в България, намерено е в Трънско. Английска компания разработва находището. Шефът на мината се казва Джон Мидълтон. Той решава да направи ценния дар от името на фирмата си. Мидълтон пише молба до началника на минния отдел в Министерството на търговията, промишлеността и труда. Англичанинът иска "да замоли министъра" да предостави на Негово Величество изпратеното от него парче, тежко 150 г и съдържащо около 85% чисто злато. Това е първото минно индустриално злато, произведено в България%, казва Мидълтон в писмото си.
И до днес продължава проучването на златни находища в Трънско, но засега няма положителен резултат. А къде е царското парче злато, историята мълчи.

Излекуван!

ИЗВОР, който се стича съвсем близо до манастира "Свети Архангел Михаил" има лечебни свойства, вярват хората в Трън.
в това е убеден и Марио Георгиев, който преди години по чуден начин се избавя от тежка болест. "Цялото тяло на сина ми беше в огромни екземи. Лекарите се чудеха какво му е, предписваха различни мазила. Нищо не помагаше. Тогава леля ми каза, че е сънувала сън. Трябвало да заведем Марио на манастира и да дадем курбан. Аз не вярвах, че това ще помогне. Но въпреки това отидохме, заклахме агне и жените изкъпаха Марио на извора. Когато се прибрахме вкъщи нямаше и следа от обривите", разказва Георги, бащата на момчето.

Богатството от Режанци

една от най-големите находки на златни и сребърни монети пак е от района около Трън. Режанското съкровище става причина мнозина да повярват, че и на други места има такива богатства. А находката наистина е уникална -над 80 килограма златни и сребърни монети от времето на Александър Македонски. Изследванията показват, че най-вероятно става дума за хазна, от която са плащани пари на войската.
Съкровището е намерено през 60-те години. Още тогава голяма част от него изчезва по неведоми канали и се появява на търгове в Лондон и Ню Йорк. След като дълги години стоя под ключ в таен сейф, през миналата година бе изложено в Националния исторически музей.

Изчезват уникални стенописи

УНИКАЛНИ фрески, правени от неизвестни майстори преди  векове, изчезват безследно заради безхаберие. В порутената сграда на манастира постепенно ценните фрески избледняват.
Все още някои от тях може да бъдат възстановени, но трябва да се вземат спешни мерки.
В годините на турското робство именно манастирът е бил мястото, където се съхраняват българският език и традициите. Има данни, че храмът е бил една от отправните точки на Васил Левски и Димитър Общи при създаването на таен революционен комитет в района. А тези данни допълнително амбицират иманяри да търсят там и "комитски жълтици".

Някой грубо се е заблудил.

Някой грубо се е заблудил. Ако този писател иска да се занимава със сериозна история и проучвателска работа, нека ме намери. Дотогава опитите му няма да надминат историйките и сезациите на кленовския "Инди", Кирил Христов, и егълнишкия Анани. Срамно е, че за реставрацията не се грижи БПЦ и местното паство. Храмове от този род са въздигани и изписвани от частни дарители. Никой не е чакал султана и везира да им отпусне пари. Интересно е, че хора от местния клир разчитат на езическото наследство, което принципно се отрича от църквата, за да популяризират и тласкат напред каузата. Хората са се нагледали на подобен театър. Нека някой с истински дух и святост да се пребори. Стига манипулации и фурнаджийски номера. Писачи много, а будители и работяги малко. Тъпата атомизация, безкритичност и бездуховност ни е закотвила яко на дъното на цивилизацията и ще ни затрие доста скоропостижно.
Георги Ковачев, Историческо дружество - Радомир

Публикувай нов коментар

To prevent automated spam submissions leave this field empty.
Верификация
Този въпрос е с цел да се предотврати автоматизиран СПАМ.