Забелски манастир "Св. Димитър"

Манастирът „Свети Димитър" или известен още като Забелски манастир е разположен в южните склонове на Руй планина, на десния бряг на Забелска река, на около 2 километра северно от село Забел. Датиран към средата на XIII в., като в началото на XVIII в. запустява. Една негова книга - ръкописен миней, се намира в Погановския манастир. Обителта е отдавна изоставена. В близост до нея през късното средновековие е било селото. На площ от 7-8 дка се намират все още следи от него.
Днешната манастирска църква е изградена в ново време върху по старите основи. К. Иричек отнася разрушаването ѝ към XVIII в. Самата църква е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна постройка с размери 12 Х 5 м. Покрита е с двускатен дървен покрив. Църквата е вкопана на около 0,50 м под нивото на външния терен. Градена е с ломени камъни, тухли и преизползвани дялани камъни, спойката е с глина. В апсидата има отвор с размери: височина - 0,74 м, дълбочина - 0,70 м, и ширина - 0,28 м. В северозападния ъгъл на източната стена е оформена ниша (проскомидията). Престолът е направен от монолитен каменен блок с рамери 0,83 х 1,08 х 0,53 м.

На Димитровден в манастира се правил специален ритуал, известен като "кълнатата ракия". Легендата разказва, че някой си дядо Никола, на когото откраднали ралниците, донесъл шише ракия, за да пие всеки и да прокълне крадеца. Тогава крадецът се уплашил и си признал.