Ябланишкото ждрело е едно от най-красивите и с екстремен вкус

Толкова диво и истинско, просто трябва да се види - няма снимки, които да представят достатъчно обхватно гледката. На сравнително кратко разстояние ще се насладите на невероятна красота! За мен поне, тази екопътека е по-живописна от тази при ждрелото на р.Ерма, а и от някои други.

Къде се намира: Ждрелото се намира в пролома между селата Врабча, Трънска Банкя и град Трън.

Как се стига:
За да се стигне е необходимо да се пътува за Трън. Непосредствено преди да се стигне градът, пътят напуска долината на река Ябланица, следват няколко серпентини през Ездимирската планина и се излиза на висока поляна, на която по посока на движението има отклонение вдясно - за село Банкя. Ако преминете билото, започнете да се спускате по наклона и съвсем скоро видите първите къщи, значи сте го подминали и трябва да се върнете обратно.

След около 4,5 км. се стига до началото на с.Банкя. По този път е необходимо да карате по-внимателно - на места наистина е много тесен, има остри завои и често тук-там се срутват земна маса или камъни. В интерес на истината трябва да отбележа, че много бързо всичко бива възстановявано. В началото на самото село, вдясно след реката се намира цех за бутилиране -"Tornspring" - вода с доста добри вкусови качества. Най-добре е да се паркира на паркинга пред сградата, след това се тръгва наляво по една стръмна улица (посоката е вярна, ако сте с лице към фабриката), ходи се около 150-200 м., и се завива надясно. Тук започва екопътеката - има табелка. Продължава се през поляна и след нея се навлиза в гора по същата пътека (в посока юг), около 25-30 минути. Постепенно пътеката слиза надолу до реката, преминавайки през влажни места - обрасли с коприва и огромните листа на дива тиква, след малка полянка пред нас е реката, пресича се по дървен мост и след около 4-5 мин. започва началото на ждрелото.

Какво ще видим:
На ждрелото е построена екопътеката - около 1,5-2км. Първоначално се върви по сравнително добра пътечка - до достигането на изворчето в скалата, от което можете да си налеете вода. Попътно се минава покрай заслона Меча дупка - естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра. Следват серпентини и стръмно изкачващи се и слизащи участъци, а прилична доза екзотика внасят оригиналните дървени мостчета над почти отвесните скали, под които са бурните въртопи на реката. „Върхът на сладоледа" в това ждрело е Зелени вир, където обикновено се почива и похапва. Разбира се, не бива да се забравя основното правило - да не изхвърляме боклуци, където ни падне. Най-добре е да ги вземем със себе си по обратния път, за да ги изхвърлим на подходящо за целта място. От тук нататък следват няколко преминавания по мостове, закрепени като на магия по отвесните скали над реката. Ширината на ждрелото е няколко метра, а някъде долу под нас, са бързеите на ревящата река. Гледката е уникална. Следващ мост отвежда любителите на дивата природа до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване по височините. НЕ Ви съветвам да продължавате по-нататък - пътеката се губи сред шубраците, на места съвсем изчезва, хлъзгаво и небезопасно е. Ако все пак сте твърдо решени да стигнете до края на маршрута - най-добре намерете местен водач.
В ждрелото се срещат десетки дървесни, храстови, тревни и животински видове. Някои от тях са изключително красиви, като например люлякът през месец май или смрадликата през есента, а също и изключително рядката, срещана само на Балканския полуостров, фрайхенбахова перуника.Въпреки удобството на стълби и мостове, предлагани от екопътеката, преминаването на ждрелото от нетренирани туристи би могло да бъде изтощително.

Пътя:
Вариант 1. София - Божурище - Златуша - Бабица - Брезник - Трън, като цяло е доста добър път, километрите са около 68.
Вариант 2. София - Перник - Брезник- Трън, километрите са около 78. Не пътувайте през Сливница - пътя е доста разбит.

Съвет - направете си предварително резервация, ако решите да използвате целия уикенд и се отправите в тази посока. Непременно носете удобни туристически обувки, евентуално щеки за ходене, някоя и друга резервна дреха, а може и малко храна. Внимавайте за змии - срещат се и отровните им представители, макар и рядко. Ако сте почитател на планините добра идея е да си направите „Планинска застраховка" - цените са от 4 лв - за 3 дни.

Възможности за нощувки: те са няколко - хижа Ерма, хотелчета в Трън или в с. Ярловци, или пък някои от семейните къщи за гости в с.Банкя, където ще почувствате гостоприемството на хората от този край и ще можете да опитате вкусни домашни гозби.

P.S. Ако Ви остане малко време и желание - не пропускайте да посетите и село Бусинци, един от най-старите центрове на грънчарство в България. Бусинската школа е достигнала своя апогей през Възраждането, когато в почти всяка къща се е въртяло грънчарско колело. Правели са се от глина дори водопроводните тръби и съдове за варене на ракия. Смесването на глината е една от тайните на майсторите, които правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни руди и материали.
Това е определяло и цветовата гама на бусинската керамика - жълт, зелен и червен. Най-изявеният представител на бусинската школа е Петър Гигов - приживе добил световна слава, чиито изделия са притежание на Лувъра и на Музея на човека в Париж, на музейни сбирки в САЩ, Япония и Русия. Съдове на бусинските майстори, могат да се видят в етнографския музей на бусинска керамика в селото, където се съхраняват около 1300 предмета от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на други майстори. Декорацията на бусинските произведения с геометрични форми - черти, кръгове, триъгълници, криви и вълнообразни линии, навява мисли за пътуване в древността...
Автор и снимки: Б. Кръстев, journeynotebook.com