Селото на Станиш Бонев

Пенкьовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник. Селото е известна ловна дестинация. С население от 31 жителя и разположено на площ  24,41 km² и е на почти хиляда метра надморска височина. Още факти са пощенския код 2499 и кода за телефонно избиране 07735. Това ни казва Wikipedia, а ето и кратка биографична справка за Станиш Бонев от същия сайт: Роден е в село Пенкьовци на 15 ноември 1931 година. От 1945 година става член на РМС, а от 1954 и на БКП. Между 1964 и 1982 година работи в Министерския съвет. През 1977 година става завеждащ на отдел "Планово-икономически", както и член на Централната ревизионна комисия на БКП. В периода 1981-1985 година е заместник-председател на Министерския съвет, член на ЦК на БКП (1981-1985), председател на Държавния комитет за планиране (1982-1985)[1]. През 1991 година излиза в пенсия и започва да издава мемоарни книги.

Пенкьовски манастир Света Петка се намира в южния край на село Пенкьовци, основан е през ХІV в., а понастоящем е периодично действащ. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда. Черквата не е голяма, има размери 13 х 6 м, но е с изключително интересна архитектура – представлява еднокорабна, едноапсидна, с две конхи сграда, със седмостенен притвор добавен впоследствие и открит аркаден притвор, долепен до южната фасада през ХІХ в. Запазени са ценни стенописи и икони от 1867 г., както и изключително интересна дървена камбанария. Откритият притвор е стенописан със сцени с нравствено-поучителна тематика.

Манастирът е обявен за паметник на културата.

Красимир Новаков (http://www.journey.bg)

Особено внимание заслужават външните стенописи на манастира и най-вече архитектурното оформление с полигонални и полукръгли западни фасади, които у нас се срещат само в Югозападна България и по специално в Трънско и Брезнишко, като появата им се обяснява с прякото влияние на западната църковна архитектура(http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/14/spomen-ot-trynskiia-krai-i-edno-nepoznato-selo-cegrilovci.510921)

Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. (http://www.pravoslavieto.com/life/05.28_sv_Sofronij.htm)