село Стрезимировци - разделеното село

Стрезимировци е разделено село между България и Сърбия. Българската част е се намира в община Трън, Област Перник, а сръбската — в община Сурдулица, Пчински окръг. Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46 души, а в сръбската част — 53 души (2002). На 100км. от София, точно на краят на Българската граница се намира село Стрезимировци.

От стари времена (Ньойският договор) то губи своята половина, оставайки между България и Сърбия разделено. "Горно Стрезимировци" е това което остава извън територията на България, заедно с Църквата, Гробищата и голяма част от жителите на селото. Граничната бразда минава през дворовете на къщите, през нивите, горите и разделя братя и сестри, цели семейства и до сега... Стрезимировци е разположено в закътана от възвишения котловина, по поречието на река Ерма. Силните речни и студените планински ветрове (селото се намира 830м. надморска височина) превръщат тази част от България в един от най-студените райони на страната.

Зимата е дълга и люта, снеговете са дълбоки, а често на места и реката е замръзнала. Местните жители се броят на пръстите на една ръка. Те са кореняк трънчани, вече на преклонна възраст. Младите хора идват главно през лятото, празниците и големите ваканции. Митницата и граничната полиция и пощата са единствените административни сгради, които "съживяват" останалото без жители село. Невероятната красота, чистия въздух, все още девствената природа, границата, реката, спокойствието и благия нрав на хората успяват да спечелят сърцата на всички гостуващи или преминаващи през Стрезимировци. Тори с малкото хора, местни жители Стрезимировци остава една вълнуваща дестинация. Вилно селище, остров на интимност и разтоварване от градското ежедневие. :: ЗА ИМЕТО СТРЕЗИМИРОЦИ... ИЛИ ЛЕГЕНДАТА ЗА СТРЕЗИМИР ВОЙВОДА*: Това е бил владетелят на най-западната част на Трънско. Земите на тоя феодал се намирали в днешните села - Стрезимировци, което носи името му, Бохова, Реяновци, Джинчовци, както и селата Кострошовци, Сухиндол, Паля от Западни покрайнини - Югославия. Стрезимир е бил добър приятел на Кракра Пернишки, чийто имения са били далеч по-големи от тия на Стрезимир. Кракра посредством свои куриери е имал постоянна връзка със Самуил. Преди падането на крепостта му край река Струма под византийска власт, той се срещнал със Стрезимир, от който искал да въоръжи и обучи 300-500 войници. Войниците на Стрезимир заедно с тия на Кракра трябвало да отидат в помощ на Самуил. Василий-II българо, а не македоноубиец, предприел няколко похода против България. Нямам за задача да анализирам военните действия на многобройната византийска армия. Ще спомена само битката край Вакарел, където българите пуснали много домашни животни, върху главите на които закрепили свещи. Войници подкарали добитъка напред. Войската на Василий се втурнала срещу тях, било тъмно, а българската армия ги ударила в тил, нанесла им страшно поражение. По-късно, както е известно, походите на Византия продължили и трагичния край на пленените войници на Самуил също е познат и на малките деца. Но какво е станало с бойците на Стрезимир? Поради преклонна възраст той умира. Настъпват раздори между наследниците му, които довели до подялба на земята, наследена от баща им. Джия станал господар на земите на днешно Джинчовци, Рея заел имотите на село Реяновци, а Боя на село Бохова. Коста пък станал владетел на днешното село Кострошовци и други селища, които възникнали по-късно. Така се осуетило изпращането на жива сила в помощ на Самуил... :: КРАТКА СПРАВКА: Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци). източник:http://strezi.hit.bg/

str.jpg

str1.jpg

str2.jpg