село Бохова

Землището на селището, както и околният регион, през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова.

Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н. знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.).

При разпада на Втората Българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години.

Село Бохова, област Перник, се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия и Черна гора - Стрезимировци.

На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда.

Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия и Черна гора).

Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи. Един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината.

Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).

Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Раяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. вВ средата на миналия век в селото са намерени останки от тракийско селище.

източник:selo.bg

big_13209127139291.jpg

024934280.jpg