Loading

Майсторът на бусинската керамика Петър Гигов стана почетен гражданин на Трън

Петър Гигов - майсторът на бусинската керамика

Трън призна посмъртно за свой почетен гражданин прославеният майстор на бусинската керамика Петър Гигов. Отличието получи племенникът на майстора Аександър Кожухаров в Деня на Трън - 14 октомври 2010г.

С това звание вече са удостоени певицата Гюрга Пинджурова и откривателят на бацилус булгарикус д-р Стамен Григоров. Традицията е от няколко години и е заради водената от общинското ръководство политика да популяризира делото на изтъкнати граждани, родени в общината и да изрази своята благодарност за приноса им към трънския край.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил майсторството и съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.

Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър. Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник. Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство".

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба.

Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика - болярския стакан създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.

Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили и ежедневно е срещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци.

Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".

Той обичаше да разказва преданието за свети Спиридон, покровител на грънчарите.
Когато светията се опитал да направи съд от глина за севте, не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка ... със сълзите на св. Спиридон.

Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейнали като слънца в жълто, червено и незаменимото и несравнимо зелено.

Публикувай нов коментар

To prevent automated spam submissions leave this field empty.
tranonline