Гражданки давали мило и драго за трънски литаци

Гражданки и учителки, разпределени в началото на миналия век на служба в Трън, давали мило и драго за трънски литаци. Носиите, които десетилетия преди това впечатлили чешкия академик Константин Иречек, който по това време бил министър на просветата у нас, направо взели акъла на другоселките.

Снагите на прочутите с хубостта си трънски момичета, били така опнати в носиите, че предизвиквали не само възхищение, но и завист в гражданките, които бързали и те да се снабдят с такива литаци.

Омаяни от красотата на девойките, мъжете- чиновници пък не пропускали случай да се хванат на хорото до нагиздените моми. Цялата тази мила картинка се е разигравала на празничните дни из широкия площад между известното по това време схлупено кафене на дядо Йоцо, където се играели пиеси, изнасяли се беседи и се правели вечеринки, и не по- малко известните бабини Бинини „апартаменти". В тях вечерно време пирували преселници от още по-западни краища.

Баба Бина от едната страна, дядо Йоцо от другата на площада, от третата- дядо Глишовото домочадие и Рангел пред хотела си от четвъртата, сияели от задоволство за отдалата им се чест да се любуват всеки празничен ден на този граждански и чиновнически парад. Нерядко, някой от тях не издържал, сам се хващал и под такта на циганския оркестър повеждал прословутото трънско хоро от единия та чак до другия край на площада . Привечер пък пощата и каруците с пътници от Батановци, спирали там, след като преди това огласяли града с тропота си из каменистите улици, и донасяли новини и оживление.
Това е разказал в „Моите спомени от град Трън" учителят Георги Николов. Когато в началото на 20 век му казали от Министерството, че другаде няма свободно учителско място, освен в Трън, той е запътил натам разочарован и потиснат духом. Преди да стигне до Знеполе, бил чувал, че тамошната природа наподобява швейцарската, но знаел и друго, че там изпращат на служба онези, които нямат вуйчо владика.

Малък на вид и одърпан, Трън го изненадал не само с гостоприемтвото и будния дух на местните хора, но и с многото училища. По това време в района имало девическо и мъжко третокласни училища, грънчарско, бояджийско, килимарско, дърводелско, имало търговски курсове и Окръжен съд.

Всяка седмица се устройвали граждански беседи- ученически, медицински, литературно- философски, както и танцувални вечеринки. Правели се излети до Руй и Дъсчан кладенец.

Автор: Елена Тамакярска