Loading

Регионът

С какви сребърни бижута да изненадаме любимите си жени?

Новини от град Перник - Вт., 24/03/2022 - 13:30

В живота на любимите ни жени – майка, съпруга, сестри, дъщери, любима и др., има много поводи за празнуване.

прочети повече

Категории: Регионът

Сдружение “Трън” търси съмишленици

Сдружение ТРЪН - Вт., 16/02/2017 - 15:22

Сдружение “Трън” търси съмишленици в каузата за опазване на чистата природа, ресурсите и гражданските права в Трънско. Който иска да се присъедини към нас нека пише на имейл [email protected].

Категории: Регионът

Туризмът и хотелиерството в Трънско имат голям потенциал

Сдружение ТРЪН - Вт., 14/02/2017 - 22:30

Разговор с Ваня Иванова, управител и собственик на комплекс “Горочевци”

Ваня Иванова не е от Трънско, но въпреки това решава да инвестира в хотелски комплекс в с. Горочевци.

1. Защо решихте да инвестирате в Трънско? Кои предимства на района ви спечелиха и го предпочетохте пред други по-полулярни дестинации?

Основната причина, поради която решихме да инвестираме в Трънския край, е огромният потенциал на района за развитие на селски и екотуризъм. Девствената природа, чистият въздух, спокойствето в планината, близостта до ждрелото на р. Ерма, възможността, отсядайки тук, да посетиш и по-далечни обекти като Земенския и Гигинския манастири, определено предопределиха нашето решение. Минавайки покрай тях, можеш да се възхитиш на външните и вътрешни стенописи на манастира “Света Петка” в с. Пенкьовци, да се доближиш до историята в скалния манастир, да се насладиш на гледката от върховете Руй и Плоча. Това са само част от нещата, в които видяхме сериозна възможност за развитие на туризъма. Предимствата пред други места за инвестиране е, че бяхме едни от първите, които стъпват в района, все още ниската цена на земята, липсата на замърсители в радиус 60 км, неголямото разстояние от основния пазар – София, и др. Преди да се спрем на община Трън, прегледахме всички места в радиус от 120 км от София. Най-много ни хареса Трънско и решихме тук да построим комплекса си.

2. Има ли бъдеще хотелиерството и туризмът в община Трън?

Според мен туризмът и хотелиерството имат добро бъдеще и най-вече селският, еко и религиозният туризъм. Все пак трябва да се решат някои проблеми, да има съдействие от общината и държавата, но не са необходими големи мащабни действия.Трябва да има реклама от страна на общината, мероприятия, свързани с туризма, да се подобри инфраструктурата. На 30 км от границата със същите дадености като природа сърбите развиват много успешно туризъм. За да започне това и тук, трябва да се заложи на тип малки хотели, за да може хората да знаят, че има къде да нощуват. Добре е да съществува и по-голяма конкуренция, за да придобие районът популярност. Колкото повече има такива места, толкова по-бързо ще се увеличават клиентите.

3. Какви хора посещават комплекса? Какво ги привлича?

Основните клиенти са хора, които искат да избягат от лудницата на големия град, да отидат на място, където има природа и спокойствие, за да летуват пълноценно. Масово идват групи, които си организират събития (рождени дни, тимбилдинги), за да може на такова място да се събере цялата компания. Преобладаващата част от гостите ни са любители на природата и спокойствието. Впечатлява ги нейната уникалност, възможността, отсядайки тук, да срещнат заек, глиган, сърна, разхождайки се по селото, да се докоснат до автентичния селски живот. Без значение от доходите на клиентите основното при тях е прекрасната панорама. Имаме много туристи от Северна България, където ги няма нашите дадености, те пристигат през лятото, за да избягат от горещините и да си починат активно.

4. Какво е отношението Ви към възможността общината да поеме към развитие на минна промишленост? Ще се отрази ли това на Вашия бизнес? Вашите клиенти споделят ли мнения по този станал вече национално известен въпрос?

Ако се тръгне към минна промишленост, възможността за развитието на какъвто и да е туризъм отива към нула. Няма как да рекламираш девствена природа, спокойствие и чист въздух на 10 км от мините. Ако общината се ориентира към минно дело, туризъмът и селското стопанство могат да се отпишат. Клиентите, които коментират това, са крайно възмутени и не могат да си представят, че ще идват да почиват в близост до рудници. Категорично това ще се отрази на нашия бизнес. Ако това се случи, ще трябва да прекратим дейността си.

Категории: Регионът

Кампания

Сдружение ТРЪН - Пон., 13/02/2017 - 22:56

Скъпи приятели,
Започваме набиране на средства за информационна кампания за предстоящия референдум в община Трън. Всеки който споделя нашата позиция и иска да ни подкрепи, може да го направи с дарение по сметка:
IBAN: BG10STSA93000024002754
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Сдружение ТРЪН
Кампанията по набиране на средства ще продължи до 15 март 2017 г.
По първоначални данни ще бъдат необходими до 5000 лв.
За изразходването на всички постъпили средства ще бъде даван точен отчет. За целта молим дарителите да оставят своите данни, телефон за контакт или и-мейл адрес на електронна поща: [email protected].
Сдружение Трън

Категории: Регионът

Чистотата на река Ерма

Сдружение ТРЪН - Пет., 10/02/2017 - 15:34

Басейнова дирекция Плевен: “Повърхностно водно тяло от поречие Ерма, с име Ерма. Екологичното и химичното състояние на водното тяло са оценявани в добро състояние”

 

 

Категории: Регионът

Любомир Попйорданов, председател на БААТ: Няма шанс за съвместимост на туризъм и земеделие с минна дейност.

Сдружение ТРЪН - Пон., 30/01/2017 - 22:04

Любомир Попйорданов е председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Собственик е на туроператора “Одисея-ин”

Любомир Попйорданов за себе си: В нашето семейство планинският туризъм винаги е бил на почит. Но като че ли едно от решаващите събития в детството ми, за да избера туризма и да формирам интереса си към големия свят, са онези три години в Тунис, още ненавършил 8 г.  След години завърших и право, но сърцето ми остана в рисуването, фотографията, писането и пътешествията, че и катеренето. На 10 ноември 1989 г. имах билет за влак до Франция. Щях да се запозная с много знаменитости от света на планините и катеренето. Срещата с тях предопредели моето решение да стартирам като предприемач, и то в приключенския туризъм и това, което днес наричаме у нас алтернативен туризъм. С нула лева капитал, но юридическо образование, без връзки и познания по маркетинг или туризъм, но с идеи. Не съм напускал този път вече 27 г. Щастлив, че увлякох стотици, да не кажа хиляди по този път.

Любомир Попйорданов

Има ли бъдеще алтернативният туризъм? Какви са тенденциите за развитие на културно-историческия, планинския, селския и екотуризма в национален мащаб?

Алтернативният туризъм за мен е лична кауза. Вярвам, че всичко, което направихме през тези 27 г. чрез нашия бизнес – туроператор „Одисея-ин“ и по-късно чрез общността около БААТ (учредена през 1998 г.), има историческо значение за събуждане на предприемачеството в най-изостаналите райони на България чрез туризъм, за осъзанаването на местните общности, за разбирането на триадата културно и природно наследство и човешки ресурси, капацитет на приемащите общности.

Тенденциите не са малко: нарастващ дял на индивидуално пътуващите – над 60% от всички днес, драматично навлизане на технологиите, все по-голяма достъпност на дестинациите и на транспорта със самолет, което от друга страна поставя въпроса за екологичната цена на третата  в света индустрия, събуждане на азиатските тигри за туризъм, което ще пренареди световната карта и на предлагането и драстично ще повиши натиска върху най-разпознаваемите обекти на световното наследство. Все повече хората търсят изживяване, чрез което да научат нещо, пътуване, което да ги зареди с идеи, в което да участват самите те активно, пътуване само за тях. Днес туризмът се възприема като едно от основните човешки права!

В България алтернативният туризъм като съвкупност стои стабилно. Има впечатляващи лични истории на къщи за гости, на  фермери, на хижари, на туроператори. Развитието не е експлозивно, но затова пък е устойчиво и отговаря на разбиранията за отговорен туризъм, няма случайни хора. Добрите предприемачи не могат да се оплачат от клиенти, а хотелите могат само да им завиждат… Това е туризмът на бъдещето.

 

Според видни „еколози” в Трънско освен ждрелото няма нищо друго и развитие на туризъм там е невъзможен. Съгласен ли сте с такова твърдение?

Първо, Трънското ждрело съвсем не е единственият стойностен обект на природното наследство. Аз например бих откроил цялото ждрело и планината Руй  над Зелениград, в която се намира например светилище, което носи името Царева църква с уникална форма на скалното отверстие – на глава на гугутка. Много,  много красиво. Колкото до ждрелото, това също не е единственото тук ждрело.

Но най-важният природен феномен е самият пейзаж, в който отсъстват следи на индустриалното минало, който е приказно красив през всички сезони.

Специално внимание заслужава и биоразнообразието и  богатството на билки, което се обяснява именно с липсата на антропогенно въздействие. Цялата тази територия, бидейки част от т.нар желязна завеса, се е запазила и е  само на 80 км от София, тя чака своите милиони посетители от цялата страна. Това е повече от постижимо с един обозрим план-програма от събития, свързани с местното биопроизводство, плодове и зеленчуци, сладка, билки и атрактивни туристически услуги.

Най-голямото предимство на този край, освен близостта до София, е че е неразработен и не са реализирани погрешни инвеститорски идеи в туризма или други области, а потенциалът е истински. Нужна е само една интелигентна предприемаческа иницатива – на група креативни хора, така че на място да се реализира целият потенциал и да спечелят местните хора, които са си там.

Да не забравяме и голямата грънчарска традиция в с. Бусинци, за която могат да се намерят и европейски проекти за нейното съживяване.

 

От няколко години се наблюдава повишен интерес на туристите към Трън и региона. Защо  обаче този интерес закъсня толкова и какво пречи на Трънско да стане една от водещите дестинации за алтернативен туризъм?

Факт е, че община Трън не се рекламира като туристическа дестинация и като дестинация за екологично чиста земеделска продукция – поне това е впечатлението. А има и минерални извори, чист въздух – днес истински дефицит за милиони в София… За традициите, чистата храна и пейзажа вече казахме.

Като съвет бих препоръчал на местните инициативи да се обединят и да формализират отношенията си в един бизнес клъстър, който ясно да заяви желанието на малкия бизнес да расте и да бъде мотор в местната икономика и основен работодател. Нека не се оставя инициативата на инвеститори, чужди на местния интерес.

 

Как се вписва Трънско в панорамата на алтернативния туризъм в България?

Трънско не може да бъде самостоятелна дестинация, но има важно място в едно предлагане на уикенд туризъм, както и да бъде етап в многодневни програми за културен, приключенски туризъм, фамилни ваканции, да привлича къмпингари, любители на катеренето… Днес на голям успех се радва туризмът, свързан с традициите и кухнята. Прекрасният ландшафт може да бъде „арена“ и за големи концерти – рок, класическа музика, както това вече се прави в други дестинации като Белоградчик и не само.

Не можем да кажем, че Трън е готов да приеме един по-значителен поток от туристи. Има нужда от по-голяма леглова база, но направена по интелигентен начин. София е не само естествен основен източник на клиенти. Тя може да бъде и източник  на работна ръка,  на млади хора, които търсят чиста природа, стига да има добра интернет свързаност  и които могат да работят от разстояние, но и да бъдат инвеститори в създаването на къщи за гости, на ферми, на приключенски паркове, на къмпинги, на маркетингови специалисти, които да слагат дестинацията на картата на предлагането в България и света.   

 

Имате ли идеи за пропагандирането и развитието на различните видове алтернативен туризъм в района?

 Това трябва да бъде кауза на обединените в клъстърно формирование и НПО активни бизнеси и личности от всички сфери на стопанството. Както казах, за тази кауза могат да се привлекат и студенти от факултети по бизнес и маркетинг от София,  които да направят върху казуса Трън и Западни покрайнини  тема на своите дипломни защити. Има място Трън да се превърне в един инкубатор за хора с идеи и общината има огромна отговорност за това. Налице са много пустеещи сгради, безстопанствени имоти … Територията на района е достатъчно малка, за да може да се експериментира и да има  бързи резултати при един толкова голям пазар в непосредствено съседство! А и Сърбия е от другата страна.

 

Съвместима ли е минната индустрия с туризъм, земеделие и животновъдство?

Няма шанс за съвместимост. Добивът и извозването на руда, а в случая става дума за метали с радиоактивно излъчване, и техният открит добив и пренос  би превърнал този изключително добре запазен в екологично и пейзажно отношение район в пустиня. Ефектът от установяването на една миннодобивна концесия би бил фатален за бъдещето на всички малки бизнеси, които вече са стартирали, а местната общност ще бъде тотално обезличена от една хилядна армия от работници, чужди на потенциала на този край и на интересите на местната общност.

Категории: Регионът

ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ

Сдружение ТРЪН - Нед., 29/01/2017 - 23:24

Безпрецедентен натиск върху общинска администрация, медийни манипулации, фалшиви профили в социални мрежи, опити да се компрометират и противопоставят членове на местна общност.

В Община Трън е в ход процедура за приемане на Общ устройствен план. До този момент в програмите за развитие на общината не са предвидени площи за развитие на минно дело. Социално-икономическият живот на общината се развива съгласно приетата дългосрочна общинска програма. Едни от акцентите на програмата са природните и културно-исторически ресурси, включително естествените горски ландшафти и пасища, богатото биоразнообразие, археологическите и архитектурните обекти. Всички те представляват стабилна основа за развитие на алтернативен туризъм, производство на екологично чисти храни, образование и дейности на открито. В тези области вече са реализирани редица проекти с европейско финансиране, други предстоят.

Постъпилото инвестиционно намерение за добив на злато предвижда близо 20 квадратни километра да се използват за минна дейност. Половината от тази площ е разположена върху планината Руй, която е включена в европейската защитена мрежа „Натура 2000“. Три открити и два подземни рудника, две хвостохранилища и флотационна фабрика са елементите, с които се допълва инвестиционното намерение.

Според това намерение за изсичане са предвидени 2100 декара гори, а като благоприятно предимство е посочено:

„Населението в селищата, в чиито землища ще се развива инвестиционното предложение, е малобройно. Благоприятно обстоятелство е ниската гъстота на населението.“

В инвестиционното намерение четем също:

Част от елементите на инвестиционното предложение са разположени в близост до зони с човешко обитаване:

най-близките сгради на махала от с. Глоговица са на 160 m от контактния водоем на Хвостохранилище 2;

Махала Глоговичка (землище на с. Ерул) е на около 150 m от открит рудник на подучастък „Злата“;

с. Милкьовци отстои на 205 m югоизточно от насипище на подучастък „Кръстато дърво“.

За жителите на тези селища може да се очакват въздействия на прахови емисии, шум, вибрации от добивни и пробивно-взривни работи, транспорт.”; „Качеството на атмосферния въздух в района на находище „Трън“ ще бъде повлияно от прахови и газови емисии …“;

В участък „ Трън Юг“ пряко ще бъдат засегнати трудноподвижните животински видове, а останалите ще бъдат прогонени в обхвата на открити рудници, промишлени площадки, съоръжения за минни отпадъци, пътища в етапа на изграждане. Възможно е трайно прогонване на индивидите и фрагментация на обитаващите животински видове поради значителните засегнати площи и промени в ландшафта, шум, загубата на почви и растителност. ‚‘

Предвидените в инвестиционното предложение дейности ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функциите и структурата на ландшафта“

Почвената покривка ще бъде засегната пряко и дълготрайно.“

Земни недра. Влиянието ще бъде значително, дълготрайно и необратимо поради изземване на полезно изкопаемо – златно-сребърни руди и скални маси. „

Тези и още много други последствия за природата, бита, живота и здравето на хората са подробно описани в уведомлението, което Министерството на околната среда и водите е изпратило до Република Сърбия. В уведомлението до местната общност и администрация на Община Трън обаче тези щети са спестени от инвеститора.

Становището, което Басейнова дирекция „Дунавски район” издава, гласи: „Речните и подземни води в района ще бъдат трайно и необратимо увредени при реализиране на инвестиционното намерение“

Това са фактите.

Очевидно при реализация на това намерение ще е много трудно да се постигнат целите, предвидени в Общинската програма за развитие – туризъм и екологично земеделие, след като бъдат увредени водите и се изградят открити рудници, флотационна фабрика и хвостохранилища, и то на метри от къщите и стопанствата на хората.

Факт са и документите, които бяха оповестени от Сдружение Трън, за наличие на уран в площта на инвестиционното намерение. Твърденията на лобисти на проекта, че никъде в регистрите на министерствата не е известно за наличието на уран, са неверни. В Министерството на енергетиката първите данни датират още от средата на миналия век. Направени са проучвания, установени са находки и са подробно описани в официални доклади и карти към тях, които до 2000 г. са били засекретени. Ясно е, че няма как да са включени в учебниците, но вече са общественодостъпни.

Мината се закрива окончателно с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 56 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 29 МАРТ 1994 Г. ЗА ПОЕТАПНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА И ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ДОБИВА И ПРЕРАБОТКАТА НА УРАНОВА СУРОВИНА, обнародвано в Държавен вестник, бр.39 от същата година.

Чл. 1. (1) Прекратява уранодобивната дейност в търговските дружества: “Редки метали” – ЕООД – Бухово, “Тракия РМ” – ЕООД – с. Момино село, “Подземно строителство” – ЕООД – Бухово, “Геостройкомплект” – ЕООД – с. Калековец, “Георесурс” – ЕООД – Симитли, “Балкан” – ЕООД – с. Церово, “Злата” – ЕООД – Трън, “Звезда” – ЕООД – с. Елешница, “Георедмет” – ЕООД – Бухово.

В периода от 1994 г. до 1998 г. на района се извършва рекултивация, като постоянно се правят радиометични и дозиметрични измервания в участък „Ямка” към мина „Злата” ООД за установяване на наднормени нива на радиация. Налични са всички протоколи от дирекция” Държавни архиви” – 42 листа с установени наднормени нива на радиация в река Пръвна и Щолна 90 и 92 и Щолна „Стара Главна”.

Въпреки последвалата тригодишна рекултивация в района на мината през 1998 г. в Годишен доклад на МОСВ за състоянието на околната среда в България и радиационното състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), констатира, че пробите от отвала на щолната на мина “Злата” показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1 км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 – 210 Bq/kg, по радий-226 – 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност – до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна – общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над нормата.

Факти и документи, станали известни благодарение и именно на това гражданство, което го наричат „група хора, тиражиращи в публичното пространство манипулативни и грешни факти“.

В инвестиционното намерение няма и дума за риск от наличие на уран. Няма нито една предвидена мярка за безопасност на населението или на работниците, на които иначе се обещават щедри заплати.

Срамно е когато една браншова камара с претенция за морал и етика апелира публично към държавните и общински органи да игнорират гражданското мнение, представяйки го като опит за задържане на икономическото развитие на страната ни. С такива политики се компрометира целият бранш и отрасъл, всеки един негов член.

Законно и суверенно право е на всяка община да определя сама пътя на своето развитие и средата, в която искат да живеят нейните жители. Намесата със съвети и наставления как да го правят е недопустима.

Очевидно от изнесените факти същото това население, на което се вменява неграмотност, се справя много по-добре, отколкото препоръчваните експерти.

Определянето на всяка различна позиция от тази на инвеститора като манипулация и атака срещу него, а същевременно съществуването от четири години на Информационен център, където са направени над 200 записвания за работа в обект, който все още няма дори одобрена екологична оценка – това да се нарича „експертно информиране“ – не, не е и срамно, това вече е манипулация!

Ни най-малко не отричаме правото на всеки инвеститор да защитава своя проект, като защитава неговите предимства и премълчава, ако има недостатъци. Разбираме и когато на директор на браншова камара му се налага да защитава такъв проект. Някак си е неудобно да откажеш. Разбираме и публикациите по платени медии от анонимни „журналисти“. Но тук става въпрос за здравето и живота на живи хора, за тяхното бъдеще и тяхното Право.

И вместо да търсите призраци в собствените си сенки, преосмислете постъпките си и покажете достойно поведение.

ПОДПИС:
Александър Гюров, Aнна Мария Маркова, Александър Костурински, Антон Тончев, Анушка Наунова, Асен Асенов, Асен Велев, Асен Левчев, Биляна Димитрова, Бойчо Гюров, Боне Русинов, Борис Григоров, Борислав Петров, Боян Иванов, Валентин Георгиев, Валери Стоилков, Ваня Филипова, Венета Тренева, Вергиния Иванова, Веселина Георгиева, Веселина Маркова, Виолета Йорданова, Владимир Харалампиев, Владислав Викторов, Габриела Стоилкова, Галина Гергинова, Галина Димитроа, ген.Христин Христов, Георги Георгиев, Григор Гюров, Григор Тасев, Даниела Тодорова, Диана Кишкилова, Диана Петрова, Димитър Димитров, Димитър Николов, Евдокия Димитрова, Елена Димитрова, Елена Йорданова, Елисавета Янева, Емил Иванов, Емил Михайлов, Зоя Гюрова, Ивайло Велинов, Иван Захариев, Иван Павлов, Иван Христов, Илка Божикова, Ина Иванова, Йорданка Миланова, Искрен Миланов, Камен Михов, Кирил Ефремов, Лиляна Димитрова, Малина Гюрова, Мариела Ганова, Марио Йосифов, Мария Аризанова, Мария Лямова, Мария Стоилкова, Мая Попова, Митко Йорданов, Момчил Младенов, Николай Крумов, Николай Петров, Парка Динева, Петър Арсов , Петър Петров, Петя Димитрова, проф.Николай Йосифов, Райна Елкина, Румяна Боянова, Румяна Зарева, Руслан Зарев, Сергей Борисов, Стефан Янков, Стоян Гюров, Стоян Тодоров, Тодор Йосифов, Филип Димитров, Христо Христов, Хубен Николов, Цветанка Кирякова, Чавдар Горчев,
Сдружение “Трън”,
Трънско културно-просветно дружество “Руй”,
Сдружение “Врабча 2008”

ТРЪН,
2017 година

Категории: Регионът

Планът за златодобив в Трън – одобрен с невалиден подпис на министър

Сдружение ТРЪН - Вт., 17/01/2017 - 22:29

Сдружение „Трън“ сезира Главния прокурор на Република България със сигнал, за подпис на министър Нона Караджова, 17 дни преди да встъпи в длъжност като министър. С подписа от 10.07.2009 година, е продължен срока на договора за търсене и проучване за злато в община Трън. Продължението е трябвало да бъде подписано преди 11-ти юли, тъй като действието на договора изтича на следващия ден, а по това време министър е Джевджет Чакъров, който очевидно е отказал да подпише продължението и договораът е изтекъл. Министър Караджова полага клетва като министър чак на 27.07.2009 година или 17 дни по- късно от датата на нейният подпис. Хронология: Със заявление по Закона за достъп до обществена информация членовете на сдружението получиха достъп до договора и неговите анекси. При напревният преглед на документите става ясно, че на 12.07.2004 г. между Министъра на околната среда и водите и „Мартерн” ЕАД е сключен Договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън”, област Перник. На 11.07.2007 г. е сключено първо допълнително споразумение към горепосочения договор, с който на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и чл. 3.4. от договора, и във връзка с депозирано заявление на „Мартерн” ЕАД, срокът на договора за търсене и проучване е удължен с две години. Допълнителното споразумение е подписано от Министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. На 10.07.2009 г. е сключено второ допълнително споразумение към горепосочения договор, с който на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и чл. 3.4. от договора, и във връзка с депозирано заявление на „Мартерн” ЕАД, срокът на договора за търсене и проучване е удължен с две години. Допълнителното споразумение е подписано от Нона Караджова, Министър на околната среда и водите. След отправено от Сдружение „Трън“ заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание на Република България бе върнат отговор, че Нона Караджова е избрана за Министър на околната среда и водите с Решение за избиране на Министерски съвет на Република България, прието от Народното събрание на 27.07.2009 г. Очевидно, че към момента на подписване на Допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към Договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън”, област Перник от 12.07.2004 г., г-жа Нона Караджова все още не е била назначена за Министър на околната среда и водите. Поради тази причина тя е нямала компетентност и представителна власт да подпише допълнителното споразумение, с което е удължен с две години срока на Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от 12.07.2004 г. Сдружение „Трън‘‘ Инициативен комитет [email protected] „За запазване на община www.trun.bg Трън като екологично гр. Перник, ул. „Враца“ 13 чист регион“ Това на практика прави невалидна цялата процедура за концесия за добив на руди в община Трън. За тези констатации са информирани и министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите с искане процедурата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън“, община Трън, област Перник, по сключен договор от 12.07.2004 година, между Министър на околната среда и фирма „Мартерн“ ЕООД, да бъде прекратена. Напомняме, че през 2016 година, на територията на община Трън се проведе Гражданска инициатива чрез валидна подписка, за запазване на община Трън като екологично чист регион. Гражданската инициатива счита, че община Трън разполага с природни и културно-исторически ресурси, включително естествени горски ландшафти и пасища, богато био разнообразие, археологически и архитектурни обекти. Всички те представляват стабилна основа за развитие на алтернативен туризъм, производство на екологично чисти храни, образование и дейности на открито. Именно тези предпоставки са залегнали при създаването на “Общински план за развитие 2013 – 2020” и по-конкретно в стратегическа цел 2, приоритет 3, със специфични цели 3.1. и 3.2., които са и в съответствие с целите и приоритети на стратегически документи на областно, регионално и национално ниво. На базата на тези документи се предвижда привличането на инвестиции в изброените отрасли, както и средства по програми на ЕС. Добивът и преработката на полезни изкопаеми не фигурират в нито един от тези стратегически документ за развитие на община Трън и по този начин тази дейност противоречи на хоризонтите за развитие на общината. Част от притесненията на жителите на общината са и от данните за наличие на уран в зоната на инвестиционото намерение. Тези опасения се потвърдиха и от доклади на различни прочуващи специалисти, които се намират в Национален Геоложки фонд. 1. Отчет за резултатите от извършените геологопроучвателни работи от търсеща група ‘’Краищиди’’ в района южно от гр. Трън и мина ‘’Злата’’ от Стопанско обединение ‘’Редки метали’’/Геологопроучвателен комбинат/Научнопроизводствено предприятие ‘’Георедмет’’, направен от екип от 14 специалисти през 1988г. И заведен в Националния геофонд под номер: ХХIII-3376827 Обобщено резултатите от тези работи показват установяване на гама аномалии основно по главна жила на находища ‘’Злата’’и други аномални участъци в непосредствена близост до мината.Тези аномалии са многобройни и са с подчертана уранова природа и съдържание на уран. На повърхността се наблюдават в обсега на кварц-злато-селфидите и кварц-сулфидните жили като аномални точки, гнезда илещи разпръснати нагъсто по цялата територия.Натрупване на първияните уранови минерали са установени по минните изработки за дълбочина. Тези гама аномалии и минерализации трасират явно перспективни в ураново отношение структури с високо съдържание на уран, което се потвърждава и от предишни изследвания, сондажи и минни работи в района. Сдружение „Трън‘‘ Инициативен комитет [email protected] „За запазване на община www.trun.bg Трън като екологично гр. Перник, ул. „Враца“ 13 чист регион“ 2. Гама карта в дупки на площ ‘’Трън’’ към този отчет от геологопроучвателно предприятие СО ‘’Редки метали’’и НПП ‘’Редмет’’ направление Краищиди с отбелязаните местонахождения на всички установени гама аномалии и уранови съдържания в района. Заведена в Националния геофонд като приложение към предходния документ. 3. Доклад за изпълнението на геоложка задача: ‘’Обобщен отчет за резултатите от проведените геолого-проучвателни работи на находище ‘’Злата’’, изготвен през 1993 г. ЕТД ‘’Злата’’ ООД – гр. Трън (която по това време е действала като уранодобивно предприятие) и заведен в Националния геофонд под номер: 10790/01.03.1996 Обобщено резултатите от този доклад показват: – Наличие на първична уранова минерализация /настуран-уранит/ с наложена върху нея вторична такава в хипергенни условия. – Наличие на гама аномалии привързани към тектонизирани и метасоматично променени гранити, както и на гама аномалии , привързани към разривни тектонски нарушения и линейни изветрителни кори с инфилтрационен генезис и уранова природа. – Участъци с наличие на уранови полиметални хидроаномалии. – Наличие на сондажни изработки с доказано златно-полимерно и ураново орудяване в дълбочина над 150 л.м. от повърхността. 4. Протоколи на ЕТД ‘’Диал’’ ООД от извършени радиометрични и дозиметрични измервания в участък ‘’Ямка’’ (главният златоносен участък) към ‘’Злата’’ ООД през 1994-1997г. Заведен в Дирекция Държавни Архиви, община Перник под номер: 1122/1/34. Измерванията са правени при ликвидацията на мина ‘’Злата’’ като уранодобивно предприятие. Проектът за златодобив в Трън започва през 2004 година, със сключения договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година. Проучванията са закупени от „Евромакс Сървисиз“ ЕООД, а през 2013 г. проектът отново сменя собствеността си и е зкупен от „Асарел Медет‘‘ АД, което става 100 % мажоритарен собственик „Евромакс Сървисиз“ ЕООДхи оперира на мястото от нейно име. Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна- флотационна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 квадратни километра. Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”. Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма. Първата зона включва 3 подземни рудника, а Сдружение „Трън‘‘ Инициативен комитет [email protected] „За запазване на община www.trun.bg Трън като екологично гр. Перник, ул. „Враца“ 13 чист регион“ втората – 3 открити рудника, 2 хвостохранилища и обогатителната фабрика. Катонякои от домовете на хората в селата се намират на разстояние от 150 – 200 метра от планираните хвостохранилища и рудници. За изсичне са предвидени около 2100 дка широколистни гори. Транспортът на рудата ще се осъществява със тридесет тонни камиони на всеки час, които ще преминават от едната към другата зона през цялата община.

Категории: Регионът

Становища на Басейнова дирекция относно инвестиционно намерение за добив на злато в Трън

Сдружение ТРЪН - Вт., 29/12/2016 - 15:10

Становища на Басейнова Дирекция относно допустимост на инвестиционно предложение (ИП) за ”Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди” от находище ”Трън”, землище на град Трън, община Трън, област Перник”, спрямо плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в ”Дунавски район”, под чието управление попада р. Ерма в общ. Трън. Издавани между 2013 и 2015 г.

“Реализирането на ИП ще окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, тъй като съществува голяма вероятност да бъде нарушен режима на работа на водоизточниците за питейно-битово снабдяване, попадащи в границите на площ ”Север” (Ломница, Забел, Туруковци, Зелениград) от находище ”Трън”, както и тези в непосредствена близост до находището. Негативното въздействие ще се изразява както в количествено, така и в качествено отношение върху експлоатационния режим. Експлоатацията на находище ”Трън” ще доведе до пряко, значително, дълготрайно и необратимо въздействие върху количественото и химичното състояние, както и хидродинамичния режим на подземните води, предвид факта, че водите от подземно водно тяло 38 са с пукнатинен характер.”

 

 

Категории: Регионът

ОТГОВОР – ЗАПАЗЕТЕ ЕРМА

Сдружение ТРЪН - Вт., 22/12/2016 - 17:22

Днес от Сдружение ‘’ТРЪН” се запознахме с отговора на Директора на БДДР доГ-Н БОЙКО МАЛИНОВ – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА МОСВ, относно подадената от Сдружение ‘’ТРЪН” молба за включване на мерки в проекта на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район (ДР) за периода 2016 – 2021 г. във връзка с Инвестиционно предложение (ИП) за ‘’Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми –  златно-сребърни руди от находище ‘’Трън’’, землище на гр. Трън, община Трън, област Перник’’, с възложител „ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ” ЕООД.

Благодарим на БДДР и МОСВ за бързото съдействие и отделеното време!

 

ДО Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР МОСВ

Бул. ‘’Мария Луиза’’ N: 22

1000, гр. София

 

Относно: Постъпила молба на Сдружение ‘’ТРЪН” за включване на мерки в проекта на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район (ДР) за периода 2016 – 2021 г. във връзка с Инвестиционно предложение (ИП) за ‘’Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми –  златно-сребърни руди от находище ‘’Трън’’, землище на гр. Трън, община Трън, област Перник’’, с възложител „ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ” ЕООД

‘’Предвид горното и с оглед съобразяване с опасенията на Сдружение‘’ТРЪН”, БДДР предлага следната формулировка на мерки, които да бъдат включени за отразяване в окончателния вариант на ПУРБ:

  • Забрана за водовземане и ползване на воден обект в зони за защита на водите – ЗЗ ‘’Руй’’ с код BG0000313 и ЗЗ ‘’Руй’’ с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и миннообогатителна дейност.
  • Реализация на ИП свързани с миннодобивна и миннообогатителна дейност във водосборна площ на поречие Ерма да се допуска само след като с конкретни изследвания е доказано, че реализацията на ИП няма да доведе до влошаване състоянието на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите.
  • При разрешаване на всички бъдещи инвестиционни дейности на територията на ДРБУ да се предвиди условие за прекратяване на дейността в случай/случаи на констатирано нарушаване на качествените и количествените показатели на повърхностните и подземните води, причинено в резултат от дейността, доказано с данни от мониторинга, освен в случаите, когато са налице условия за обосноваване на нарушения по реда на чл 156в – чл 156е от Закона за водите.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Съгласно текста – Приложение N: 1 “ Списък на дейностите, забранени или ограничени в зоните за защита на питейните води’’ към Националния каталог от мерки за ПУРБ.

С уважение:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район”

( Целият документ можете да прочетете в приложения файл)

 

Категории: Регионът

НОВИНИ

Сдружение ТРЪН - Вт., 22/12/2016 - 17:03

Днес от Сдружение ‘’ТРЪН” се запознахме с отговора на Директора на БДДР ДО Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА МОСВ относно подадената от Сдружение ‘’ТРЪН” молба за включване на мерки в проекта на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район (ДР) за периода 2016 – 2021 г. във връзка с Инвестиционно предложение (ИП) за ‘’Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми –  златно-сребърни руди от находище ‘’Трън’’, землище на гр. Трън, община Трън, област Перник’’, с възложител „ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ” ЕООД.

Благодарим на БДДР и МОСВ за бързото съдействие и отделеното време!

 

ДО Г-Н БОЙКО МАЛИНОВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР МОСВ

Бул. ‘’Мария Луиза’’ N: 22

1000, гр. София

 

Относно: Постъпила молба на Сдружение ‘’ТРЪН” за включване на мерки в проекта на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район (ДР) за периода 2016 – 2021 г. във връзка с Инвестиционно предложение (ИП) за ‘’Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми –  златно-сребърни руди от находище ‘’Трън’’, землище на гр. Трън, община Трън, област Перник’’, с възложител „ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ” ЕООД

‘’Предвид горното и с оглед съобразяване с опасенията на Сдружение‘’ТРЪН”, БДДР предлага следната формулировка на мерки, които да бъдат включени за отразяване в окончателния вариант на ПУРБ:

  • Забрана за водовземане и ползване на воден обект в зони за защита на водите – ЗЗ ‘’Руй’’ с код BG0000313 и ЗЗ ‘’Руй’’ с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и миннообогатителна дейност.
  • Реализация на ИП свързани с миннодобивна и миннообогатителна дейност във водосборна площ на поречие Ерма да се допуска само след като с конкретни изследвания е доказано, че реализацията на ИП няма да доведе до влошаване състоянието на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите.
  • При разрешаване на всички бъдещи инвестиционни дейности на територията на ДРБУ да се предвиди условие за прекратяване на дейността в случай/случаи на констатирано нарушаване на качествените и количествените показатели на повърхностните и подземните води, причинено в резултат от дейността, доказано с данни от мониторинга, освен в случаите, когато са налице условия за обосноваване на нарушения по реда на чл 156в – чл 156е от Закона за водите.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Съгласно текста – Приложение N: 1 “ Списък на дейностите, забранени или ограничени в зоните за защита на питейните води’’ към Националния каталог от мерки за ПУРБ.

С уважение:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район”

( Целият документ можете да прочетете в приложения файл)

 

Категории: Регионът

ПОЗИЦИЯ

Сдружение ТРЪН - Пет., 16/12/2016 - 23:33

 

Инициативен комитет „За чистата трънска природа”, Сдружение „Трън“ и Трънско културно-просветно дружество „Руй“ изразяваме готовността си за тясно сътрудничество с общината на гр. Трън, кмета на общината,  Общинския съвет на гр. Трън, както и с всички други институции, политически и културни структури в града.

Като родолюбиви трънчани предоставихме на кмета на Община Трън – г-н Николов, както и на председателя на Общинския съвет – д-р Веселина Шишкова, документи, засягащи факти,  пропуснати в инвестиционното предложение на „Евромакс сървисиз” ЕООД.

Разчитайки, че кметът и Общинският съвет няма да допуснат дейности, застрашаващи развитието на община Трън като екологично чист регион, ние ще продължим да ги уведомяваме за всички нередности и опасности за Трънския край.

 

Сдружение “Трън” и Трънско културно-просветно дружество “Руй” ще проведат срещи с всички партийни структури, представени в общината. Ще дискутираме възможностите за развитие на община Трън и ще търсим подкрепа за проекти, свързани с развитие на селското стопанство и туризма, които са гаранция за устойчиво развитие и които са несъвместими с хазартните намерения за временно разработване на миннодобивно предприятие, което ще увреди необратимо  чистата трънска природа.

 

Благодарим за доброто отношение на кмета на града и общинските структури,  както и за разбирането от тяхна страна при решаването на поставяните от нас въпроси.

 

Проблемите, които стоят пред нас, можем да разрешим единствено когато сме обединени в общи каузи  като съхраняване на бита и традициите  на Трънския край и неговата чиста природа.

 

Ние сме преди всичко трънчани. Да не допускаме разединение по идеологически и политически причини или медийни изяви. Ще успеем, когато решаваме проблемите заедно и когато изграждаме доверие помежду си.

 

Оставаме с увереността, че нашият роден край го очаква едно по-добро бъдеще, основаващо се на общите ни усилия за добруването на трънчани и Трънско.

 

Категории: Регионът

Запазете Ерма

Сдружение ТРЪН - Вт., 13/12/2016 - 23:09

На 13,12.2016 г. пред Министерството на околната среда и водите се събраха около 40 човека от Трън за да внесат декларация във връзка с предстоящо актуализиране на Плана за управление на река Ерма.

 

Техните притеснения са свързани също и с наличието на уран на проекто концесионната територия и със факта, че половината от нея попада в Натура 2000.

Ето го и пълният текст на внесената молба:

ДО:

Министър  Ивелина Василева

Членовете на ВЕЕС

 

МОЛБА

 

Уважаема госпожо Василева,

Уважаеми членове на ВЕЕС,

 

По отношение на инвестиционно предложение (ИП) ‘’ за добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди от находище ‘’Трън’’, землище на гр. Трън, община Трън, област Перник. „ от ‘’ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ’’ ЕООД, се обръщаме към Вас с молба за съдействие във връзка с предстоящото приемане на новия План за Управление на Речния Басейн в Дунавски район /ПУРБ 2016-2021 на ДР/

Тъй като представляваното от нас сдружение е от местни хора, чийто начин на живот ще бъде пряко засегнат от гореспоменатото инвестиционно предложение за поколения напред, и след като се запознахме с ПУРБ 2016-2021 на ДР, както и с ДЕО и ДОСВ към същия ПУРБ, с тревога установихме, че по отношение на дейностите в рамките на инвестиционното предложение няма никакви ограничения и предвидени мерки нито в ПУРБ, нито такива са препоръчани в ДЕО и ДОСВ към ПУРБ на ДР.

От друга страна, ние имаме щастието да живеем в един от най-запазените и екологично чисти райони на страната. Тези прекрасни условия дават възможности за развитие на екологично чисто земеделие и животновъдство, на всякакъв вид туризъм – селски, еко, планински, риболовен, водни спортове по река Ерма  и т.н.

Ние виждаме по този начин развитието на региона в бъдещето. При никакви обстоятелства то няма да може да се осъществи, ако гореспоменатото ИП се реализира. Защото животът в Ерма също ще бъде унищожен. А когато унищожиш една река в даден участък – при всички положения то се отразява и нагоре по течението защото реките представляват свързани и взаимнозависими екосистеми. Да не говорим за една от най-ценните природни забележителности у нас – Ждрелото на река Ерма или за трансграничното въздействие на ИП.

През град Трън се предвижда да преминават тежките камиони многократно на ден, на път от северната мина към южната, и какво ще се случи с къщите на хората, както на много други места в страната. Как въпросното ИП ще се отрази на здравето на децата ни..

Напомняме също така, че за ИП пo смисъла на чл. 4а от наредба за ОВОС, в съответствие с дадените указания в решение номер 179/21/21.08.2013 г. на министъра на околната среда и водите, е изискано допълнително становище на Басеинова дирекция Дунавски район (БДДР), относно допустимостта на ИП спрямо режимите, определени в утвърдения План за управление на речните басейни (ПУРБ) и в плановете за управление на риска от наводнения, както и по Закона за водите. Псочено е, че при реализация на ИП са налице предпоставки за пряко, значително, дълготрайно и необратимо въздействие върху количественото и химичното състояние, както и върху режима на работа на водоизточниците за питейно-битово снабдяване, попадащи в границите на находище ‘’Трън’’, и тези в непосредствена близост около него. Решението на БДДР е номер 6758 от 30.12.2013 г.

Изпратено е още едно становище относно горепосоченото ИП до РИОСВ Перник с номер: 6758 и от дата 08.09.2015 г. от Директор на Басеинова дирекция „Дунавски район’’, в което се твърди, че ИП е недопустимо от гледна точка на екологичните цели и мерки за постигане на добро състояние на водите, заложени е ПУРБ 2010-2015 г. на Дунавски район.

Съзнаваме ясно важността на ПУРБ 2016-2021 на ДР, както и на мерките, препоръчани в ДЕО и ДОСВ към ПУРБ, доколкото това са стратегически документи, които определят бъдещето на района в поречието на Ерма и нейните притоци. Ето защо, и във връзка с гореизложеното, настояваме в ПУРБ 2016-2021 на ДР за цялото водно тяло река Ерма с код в ПУРБ 2016-2021 на ДР – BG1ER100R001, както и за частта от него, попадаща в ЗЗ Руй BG0000313 по директивата за местообитания и видове, и в ЗЗ Руй BG0002112 по директивата за птици, да бъдат включени следните мерки:

– забрана за нови миннодобивни и миннообогатителни дейности, и добив на подземни богатства,  по открит и закрит способ.

– забрана за издаване на нови разрешителни за водовземане и/или за ползване на повърхностен воден обект за миннодобивна и миннообогатителна дейност и/или добив на подземни богатства.

– забрана за издаване на нови разрешителни за водовземане от подземни води за миннодобивна и миннообогатителна дейност и/или за добив на подземни богатства.

 – забрана за заустване на нови източници на  отпадни води от миннодобивна и миннообогатителна дейност и от добив на подземни богатства.

 Не можем да си представим защо има мерки за воднното тяло река Ерма, свързани с опазване на стопански ценни видове риби /които неминуемо ще изчезнат/, а за опазване на здравето на хората не е предвидено нищо. Какво ще се случи с подземните води, ако ИП бъде реализирано? Какво ще се случи с чистотата на въздуха при взривни дейности в уранова мина, с водите за напояване и животновъдство, с къщите за гости… и със здравето на хората и нашето бъдеще.

 Не можем да си представим и как ИП вече би било допустимо /ако ПУРБ се приеме без предложените от нас мерки/ от гледна точка на постигане на целите на околната среда за недопускане влошаване на състоянието на водните тела в добро екологично състояние, в каквото е водното тяло река Ерма все още, както и на зоните за защита на водите по ЗВ – каквато е ЗЗ Руй, и как изобщо това ИП е получило разрешение за процедура по ОВОС. Защото, ако не бъдат включени предложените от нас мерки в ПУРБ 2016-2021 на ДР – при следващо запитване относно допустимостта на ИП, БДДР ще отговори, че то е съвместимо с ПУРБ, доколкото за водното тяло, което ще бъде унищожено, и за защитената зона не са предвидени мерки, и по този начин те просто ще си измият ръцете.

Обръщаме внимание и че, ако ИП не бъде спряно навреме, това ще представлява тежко нарушение на Рамковата Директива за Водите, на Директивата за хабитати и на Директивата за птици на ЕС. Влошаване на състоянието на водното тяло е гарантирано, гарантирано е нарушаването на целостта на защитената зона, а това ще ни принуди да се противопоставим съобразно възможностите, които ни дава Европейското законодателство, въпреки че се надавяме тази възможност да бъде предотвратена навреме.

Ето защо, молим, оставете природата в района такава каквато е – непокътната, заради надеждата за развитие на описаните от нас услуги, които е модерно да наричаме напоследък “екосистемни”, защото те са много по-ценни и перспективни.

            Това е перпективата, която ние искаме за нас и за нашите деца, и за техните деца!

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

 

 

 

 

Категории: Регионът

Трънчани не искат да изгубят чистия си роден край

Сдружение ТРЪН - Вт., 13/12/2016 - 20:31

На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън се проведе среща-дискусия на жителите на община Трън във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен добив на златно- сребърни руди, което разтревожи не само местните жители, но и тези от съседните общини, както и любители на природата на Краището от цяла България.

Организатори на срещата бяха Сдружение „Трън”, Трънското културно- просветно дружество „Руй” и Инициативен комитет ‘’ЗА чистата трънска природа’’, които поканиха жителите на района за обсъждане на тревожните проблеми, пред които всички ние сме изправени. Въпреки минусовите температури на площада на градчето стотици хора стояха до последно на срещата.

Жителите на общината са притеснени от очертаващата се перспектива, която би нанесла трайни и необратими щети върху природата и здравето на хората в района. Наличието на уран на място, на което се предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км. за срок от 35 години не може да не притесни хората, които обожават родния си край.

Богатият на природни дадености и с широк потенциал за развитие на биоземеделие, животновъдство, различни форми на алтернативен туризъм, лов и риболов Трънски край рискува да загуби истинските си ценности и да се превърне в обезлюдена пустиня след края на рудодобивния проект. Притесненията на хората идват и от факта, че доскоро намеренията за проекта са били скрити от населението, което е научило за тях случайно.

За да се осъществи инвестиционното намерение, трябва да бъдат изсечени около 700 000 дървета, подчерта Кирил Ефремов – председател на Инициативен комитет „За чистата трънска природа‘‘. Приблизително 18 тона на седмица ще се взривяват в откритите рудници и концесионната площ на бъдещата златодобивна мина в Трънско, е по-голяма от цялата обработваема площ в общината. Присъстващите призоваха за развитие на екологични производства и туризъм.

Гост на събитието беше кметът на община Горна Малина Ангел Жиланов, който се обяви в тяхна подкрепа: “Има надежда, но трябва да се борите. Каузата е живота ви и живота на вашите деца. Преди 7 година голяма фирма си беше харесала 1500 декара при нас за каменна кариера. Имаше опити да подкупят хора от общината, но организирахме местен референдум и стигнахме до всеки човек. 80% от хората казаха “не” на концесията. След това нямаше институция, която да спре волята на хората. Няма друг начин”, каза Жиланов.

При нас се заселиха 4 пъти повече хора, спокойни, че ще живеят на чисто. За 5 години вдигнахме четворно производството на биопродукти, а в хидропарка ни на ден идват по 2500 души през лятото”, каза Жиланов.

Хората от Трън бяха подкрепени и от Асен Велев от Радомир. “Преди 5 години и ние бяхме в това положение, а сега инвестиционните намерения за добив на руда вече са в историята. Използвахме опита на г-н Жиланов, направихме местен референдум и успяхме”, каза той.

На събитието бе прочетена и специално изпратена за повода Декларация от кмета на община Велинград – Костадин Коев, който изрази своята подкрепа и съпричастност към каузата: „Общинска администрация Велинград в лицето на кмета на община Велинград д-р Костадин Коев изразява своята подкрепа за „Гражданска инициатива за запазване на община Трън като екологично чист регион‘‘ в усилията на същата за по отношение на опазването на чистата околна среда на територията на община Трън и недопускане на развитието на минодобивни дейности в региона.“ „Още веднъж заявяваме подкрепа за вашите действия и ви пожелаваме успех в нелекия, но важен път, по който сте поели!‘‘

Организаторите на събитието подчертаха, че борбата им ще бъде водена единствено и само със законови средства.

От пресцентъра на “Евромакс Сървисиз” отрекоха всички упреци, свързани с екология.

 

Категории: Регионът

Декларация от Костадин Коев, кмет на община Велинград

Сдружение ТРЪН - Пет., 09/12/2016 - 20:41

Декларация

ДЕКЛАРАЦИЯ

С настоящата декларация общинска администрация – Велинград, в лицето на кмета на община Велинград д-р Костадин Коев изразява своята подкрепа за “Гражданска инициатива за запазване на община Трън като екологично чист регион” в усилията на същата по отношение на опазването на чистата околна среда на територията на община Трън и недопускане развитието на миннодобивни дейности в района.

С настоящата декларация заявяваме категоричната си позиция, че запазването на чиста природна среда, включително води, почви, растителност и животински свят е фундаментална предпоставка за дългосрочното развитие на всеки един регион и неговите жители. В съвременните условия, когато природната среда е подложена на все по-голям натиск, ние сме задължени в името на бъдещите поколения, да направим всички необходими усилия, така че да съхраним чистата природа и по този начин да гарантираме здравословен живот и благоденствие за нас и нашите деца.

Именно поради тази причина в рамките на последните две години общинска администрация Велинград и голяма част от жителите на общината нееднократно заявиха своята категорична позиция относно запазването на община Велинград, като екологично чист регион. Ние подкрепихме и продължаваме да подкрепяме местната гражданска инициатива, както по отношение на публичност, така и чрез документална обосновка на действията, целящи недопускането на добив на волфрамови руди на територията на общината.

Още веднъж заявяваме своята подкрепа за вашите действия и ви пожелаваме успех в нелекия, но важен път, по който сте поели!

С уважение,

д-р Костадин Коев,

кмет на община Велинград

Категории: Регионът

Евгений Динчев, планински водач: Много по-бедни откъм природа райони от Трън са туристически центрове

Сдружение ТРЪН - Вт., 06/12/2016 - 21:10

Разговор с планинския водач Евгений Динчев, управител на туроператор “ТРЕККИНГ” ООД. Г-н Динчев е един от първите водачи, които започват да организират екскурзии в планините в община Трън. В последните години и други фирми се ориентираха към тази дестинация и все повече планинари опознават красотите на Краището.

Планините на Краището в последно време излизат от анонимност. Има ли интерес от ваши клиенти към преходи в трънско?

Да, определено може да се каже, че Краището излезе от анонимност и все повече любители на природата скитат по неговите красиви и малко познати планини. Последните години имах доста групи по Краището от двете страни на границата. Определено има интерес към Трънския край и съм срещал на място много мои бивши клиенти, които сами са се върнали и с приятели и близки обикалят природните и исторически забележителности.

На кои места водите туристи, коя е най-предпочитаната дестинация?

Водя групи по различните планинки в района – Милевска, Кървав камък, Завалска, Гребен с красивия връх Драговски камък, Стражите и най-вече по Руй. Най-предпочитаната дестинация са ждрелата – Ерменското и Ябланишкото.

С какви впечатления остават хората след екскурзиите? Какво ги мотивира да посещават Трънския край?

Винаги си тръгват с отлични впечатления ! Мотивира ги чистата и пощадена засега природа, както и труднодостъпните доскоро гранични и пригранични планинки. Разбира се и културно-историческите паметници в района.

Разкажете за хората, които ползват вашите услуги в района, предполагам, че болшинството от туристите са от София, има ли групи от по-далечни места на България или чужбина?

Около половината от хората, които водя, са от София, а останалите от цяла България, като най-многобройни са от Варна, Бургас и Пловдив. Идват и българи, които живеят постоянно в чужбина, но се завръщат за малко в България.

Какво бихте препоръчали за по-добро развитие на планинския туризъм в община Трън?

На първо място създаване на селска база /къщи/ за нощувка по пръснатите из планинките малки китни селца. Тоест, има чудесни условия за селски туризъм, в случая съчетан с планинския! Разработване и маркиране на нови и непознати планински маршрути, свързани и с базата за нощувка. Задължително един достатъчно голям и работещ непрекъснато /вкл. и събота и неделя/ туристически офис в Трън! Създаване на един обновен и подробен туристически пътеводител за Трънския край ! И естествено, целенасочената и разумна реклама, най-вече в социалните мрежи!

Има ли потенциал за увеличаване на туристическия поток в Краището?

Разбира се, че има! Къде, къде по-бедни откъм природа райони по света са туристически центрове… Близостта до София трябва да се използва много рационално и с малко капиталовложения /собствени, държавни и европари/ да стане истински рай за туристите и планинарите!

Категории: Регионът

Изповед или Трънски неволи

Сдружение ТРЪН - Нед., 04/12/2016 - 22:51

Преди време срещнах една жена от трънско, която ми каза: еми ето, няма работа, няма поминък, но сега ще дойдат едни хора и ще ни донесат и работа и поминък и всичко ще бъде наред.

Питам се, откъде тази жена беше стигнала до извода, че някъде отвън, без ничие участие, някой ще се появи и ще ощастливи всички жители на Трън. И си отговорих – начинът на мислене, манталитетът е причината. От едно време, когато някой друг решаваше, а ние изпълнявахме, когато самоинициативата беше рушене на нормите, а предприемачеството беше престъпление.

Обаче от онези времена изминаха 27 години, една трета от един век. Кой сега е виновен, че в Трън и региона няма препитание и стандартът не е висок. И така ли е наистина? Колко души се занимават крупно със земеделие и те бедни ли са? Колко се занимават с дърводобив, животновъдство, транспорт и други дейности и те ли са бедни? Аз не мога да намеря майстори строители. Две години се точи обикновен ремонт на старата ми къща. Майсторите нямат време от поръчки и работа. Тук кипи дейност и се случват неща. Циганите не искат да работят за надница под 30 лв., а и не могат – и те са заети. Майсторите железари и те са заети за месеци напред.

Някой замислял ли се е защо това е така и какво се случва тук и в околността? Ще ви кажа – все повече хора, такива като мен се ориентират да прекарват почивните си  дни в трънско, а лично аз, смятам да заживея постоянно тук. Все повече от хората, чиито корени са тук, възстановяват старите си домове или строят нови. Не е необходимо да обяснявам, защо искам да се върна. Това не може да се обясни с думи, но всеки един от нас го усеща в себе си.

По интересното е, че вече има не малко хора, които нямат нищо общо с нашия край , си купуват парцели за строеж или готови къщи. Заселват се тук. Тези хора, дали не стимулират развитието на търговията и услугите в трънско?

Защо, обаче мнозинството остава сляпо за тези процеси, защо никой в т.ч. и общината не работи за развитие на туризма в няколко аспекта, в развитие на био – земеделие и животновъдство. Защо тълпи туристи обикалят центъра на Трън и се чудят къде да отидат и какво да видят. Защо няма къде да се нахранят ?. Защо няма нормална кафе-сладкарница, защо няма забавления за децата, защо няма пералня и химическо чистене? Защо в Бусинци няма керамика – три пъти се опитвах да си купя стомна или оканиче, защото ги харесвам, а дали съм бил само аз? Защо в Ярловци няма табела за язовира, защо къщата за гости в селото е празна? Защо няма поне един екскурзовод да разходи желаещите? Защо няма едно кръчме, като на много места в България, да предлага трънски специалитети, приготвени с домашни продукти.

А интересът към трънско, като туристическа дестинация се засилва все повече. Самите трънчани, местни и приходящи, прекарват почивните си дни по родните си места. Всички те, идват не  за друго, а заради най-голямото богатство на трънския край – чистият въздух, чистата вода и храна. Трънско, заедно с Власинския резерват, продължава да е една от най-чистите области в цяла Европа. Поне в България, по-чиста природа няма.

Какво обаче правим за да запазим всичко изброено до тук, ако допуснем природата ни да бъде заличена. Да унищожат почвата, водата, въздуха, да прогонят завинаги дивеча, а най-вече хората. А вас да загробят. Тези които ще дойдат да работят ще си отидат, тези които са получили подкупи, (с малки исключения) няма да могат да си отидат. И ще мрат в пустиня. Кой изобщо даде право на когото и да било, да си мисли, че може да решава съдбата на национално богатство, кой изобщо си мисли, че има право на мнение, когато става дума за наследството на децата и внуците ни, за наследството на идните поколения.

Ние нямаме право на нищо друго, освeн да браним това наследство и да се борим с „добронамерените инвеститори“, които искат да го отнемат от трънчани и потомството им. Защо в Радомирско, население, партии и община, като един изхвърлиха всички подобни златолюбци и не дадоха да унищожат земята им и тях самите ? Нима там са богати и проспериращи, та не са имали нужда от токсична смърт, постоянни взрирове и постоянния тътен на многотонни самосвали. Или може би не са искали тълпи от пияни миньoри от други краища на България, които са дошли в чужд край и не ги интересува какво ще оставят след себе си. Дали Радомирци са глупави , та не са повярвали в „екологичното“ ограбване и разрушаване на земята им и превръщането  й в пустиня за винаги. Или не са искали рак и репродуктивни проблеми.

Интересно как ли би се отнесло циганското население в гр. Трън към идеята, че техните деца ще бъдат най-много засегнати, доколкото потенциалните инвеститори агитират най-много сред тях. Тук не искам да коментирам малката група трънчани кореняци, които са поддръжници на проекта. Не мога да си представя, как в Радомир хората, кмета, че даже и партите, които винаги са на различно мнение са се обединили и са пресекли намеренията на ограбващите България и унищожаващи природата, а в Трън това не се случва.

Освен това някой задава ли си въпроса, защо държавно богатство със стратегическо значение и то на страна с нарастващ външен дълг се отдава на чужди фирми безплатно и завинаги. Ако не обичате Трънско, и България ли не обичате ? Ако е така, всеки който иска да следва химери, да не си позволява за сметка на живота и здравето на нормалните хора да мъти водата и да работи за националните предатели. Поколенията ще съдят, но ние със сигурност няма да мълчим и ще се борим сега, ЗАЩОТО СМЕ ПРАВИ, ИСТИНАТА Е НА НАША СТРАНА И ЗАЩОТО БОГ Е С НАС !.

Андрей Младенов

Категории: Регионът

Разкопават стара уранова мина в Трънско

Сдружение ТРЪН - Пет., 02/12/2016 - 12:22

На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън ще се проведе среща-дискусия във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен златодобив на територията на община Трън, област Перник.

Организаторите на срещата са сдружение „Трън”, Трънското културно-просветно дружество „Руй” и Инициативен граждански комитет ‘’ЗА чистата трънска природа’’, които разполагат с документи доказващи уранови залежи в територията отредена за бъдещата златна концесия.

Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км.

Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”.

Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма.

За интерес към златото в това месторождение свидетелстват следите от стари изработки, съхранени като рупи и холди, вероятно римски и датиращи от 3-4 век от Н.Е., според намерени в тях стари монети. В началото на 30-те години на миналия век, добив се е осъществявал от частни инвеститори, а след втората световна война – мината е държавна. По неофициални данни в периода на съществуването й са прокарани 15 000 линейни метра галерии, като са добити и преработени по метода на цианидирането 80 000 – 100 000 тона руда, при съдържание на злато от 6 – 10 г. на тон.

Още тогава, е установена първична и вторична уранова минерализация. В периода 1949-1951 година, в резултат от минната дейност са открити малки рудни уранови тела с размери от 0,5 до 2 метра и съдържание на уран до 0,08%.

През 1957 година „Управление за геоложки проучвания” ревизира всички минни работи, при което са установени 255 гама аномални точки. Следващата година, тематична бригада, ревизира минните разработки и установява, че урановата минерализация е привързана главно към златоносната жила. Урановото орудяване и в дълбочина е привързано към жилата. Най-високите концентрации на урана са в залбандите на жилата, а така също и в пукнатините и разломите които я секат.

През 1974 година експлоатацията е прекратена поради изчерпване на запасите от злато.

През 1987 година в резултат на анализа на геолого-геофизичните материали от по-рано проведените ревизионни и оценъчни работи в находище „Злата” е установено, че в пределите на „Главна жила” се набелязват 8 урановорудни тела на дълбочина 120 до 150 метра от повърхността. Дължината на рудните тела е 15-55 метра с дебелина 0,65 до 2,00 метра, а съдържанието на уран е оценено от 0,033% до 0,133%. Отбелязани са две рудни тела с дебелина от 0,1 до 1 метра, със съдържание на уран от 1,61% до 0,656%.

На основание тези данни, специалистите провели проучванията, правят извод, че находище „Злата” се явява обект с ураново орудяване. Изчислени са прогнозни ресурси  за уран, а находище „Злата” се явява перспективно. Установени са 10 рудни тела с редово и богато ураново съдържание.

В началото на 90-те години, се извършва експериментален добив, но с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран и последващо Постановление № 56 на Министерския съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, мина „Злата“ е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.

В Годишен доклад за състоянието на околната среда в България и радиационното състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост през 1998г., Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), констатира, че пробите от отвала на щолната на мина “Злата” показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 – 210 Bq/kg, по радий-226 – 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност – до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна – общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над нормата.

Новият проект започва през 2004 година, със сключен договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година.

През 2011 година, в МОСВ е внесен от инвеститора геоложки доклад за открити запаси от злато – 1,84 грама в тон руда. Инвестиционното намерение е изпратено за съгласуване към Регионална инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ- Перник) и басейнова дирекция, но специалистите издават становище, че подпочвените води в района и тези на река Ерма, ще бъдат трайно и необратимо увредени, поради което РИОСВ- Перник прекратява процедурата, но през 2013 година, след поредната смяна на собствеността на инвеститора и промяна в инвестиционното намерение, МОСВ отменя решението на РИОСВ и дава ход на проекта.

Предстои да се определи обхвата на оценката за въздействие върху околната среда, която инвеститора трябва да изготви и защити.

Категории: Регионът

Неизползваният туристически потенциал на община Трън

Сдружение ТРЪН - Пет., 25/11/2016 - 00:32

 

Община Трън има огромен потенциал за развитие в областта на селския, културно – исторически и планински туризъм. За съжаление от страна на общината се прави много малко в тази насока.

Трънско се намира в областта Краище – планински район в Западна България и Източна Сърбия. Краището е сложна мрежа от над 30 планини, разположени на повече от 5000 кв.км., между Брезник, Радомир, Кюстендил, Вранье /Сърбия/ и Сурдулица /Сърбия/. Общата площ на планините е около 2 пъти по-голяма от Рила. В екологично отношение това е един от последните останали чисти райони в България. На цялата територия на Краището никога не е имало сериозно промишлено производство, природата е запазена от антропогенно въздействие и предпоставките за привличане на екотуристи е изключително добра.

Туризъм може да се развива в няколко направления:

  1. Планински туризъм

Почти цялата територия на общината е заета от планини. В Трънско са разположени изцяло или частично 10 от общо 39–те български планини, нещо с което не може да се похвали нито една друга община. Планините са: Кървави камък, Руй, Ерулска планина, Любаш, Стража, Еловишка планина, Ездимирска планина, Гребен, Пенкьовска и Звалска. Височината им е от 1181 до 1737 м. В последните години се наблюдава бум на планинския туризъм, а първенците на всяка от 39-те планини са желана дестинация за все повече планинари. Това води до увеличение на туристите и в планините в Трънско, но за съжаление не със същите темпове както в други планински райони на България. Причините за това са, че от посочените 10 планини, само до Руй има маркирани и добре проходими пътеки. За останалите 9 достигането до най–високата точка е истинско приключение, което отказва повечето хора. Необходимите средства за маркиране, поставяне на табели и изчистване на пътеките от тръни и храсти са нищожни, но действия от страна на властимащите няма. Има възможности и за кандидатсване по европрограми за изграждане на екопътеки. Освен до първенците пътеки могат да се направят и до още няколко атрактивни върха, които могат да привличат посетители – Драговски камък и Гарванов камък в Гребен планиа, Шильоко в Пенкьовската планина, Ракитски камък и Щръби камък в Руй планина.

Връх Драговски камък

Ерулската планина

Гребен планина

Ерулска планина и морето от планини на юг от нея

В планините на Краището са скрити и много скални феномени, но повечето от тях  стоят анонимни. Тук най–ясно личи незаинтересоваността на общината да развива туризъм. Признатото за едно от най–красивите ждрела в България – Ябланишкото, край село Банкя е оставено от общината да стои необезпокоявано от туристи. На разклона за село Банкя дори не е поставена табела за въпросното ждрело. Как  община, която претендира, че прави всичко възможно за развитие на туризма, не счита за необходимо да постави табела за най – голямата си забележителност? Друг проблем при ждрелото в Банкя, както и на това на река Ерма, е, че пътеките не се поддържат и мостовете и парапетите са изгнили и са опасни за преминаване.

Ябланишкото ждрело се намира до село Банкя, на 5 км. от град Трън. Образувано е от преминаването на река Ябланица между стръмните склонове на Гребен и Ездимирската планина. Дължината на пролома е около 1 км., а скалите от двете страни на реката почти се докосват на няколко места. По протежението на ждрелото има няколко водопада и няколко малки пещери. При снеготопене и обилни валежи в началото на пролома от десетки места и от двете страни на реката блика вода от всяка цепнатина в скалите.

Най -известната забележителност в района е ждрелото на река Ерма. Този природен феномен е включен в 100-те национални туристически обекта. Представлява тесен пролом между две огромни скали, високи около 200 м. В най–тясната си част е широко 10 м., а дължината му е около 100 м. Реката е образувала няколко малки водопада и множество бързеи. Изградената екопътека преминава през тунел, издълбан в една от скалите до ждрелото в началото на XX век.

Малко хора знаят, че в района има още едно ждрело, намиращо се над Драговската махала на село Филиповци. Дължината и височината му не са толкова впечатляващи като при Трънското и Ябланишкото, но пък Драговското е особено атрактивно с над 20–те водопада по протежение на реката с височина до 8 м.

 

 

Близо до Драговското врело се намира Бежанската пещера, с обща дължина 61 м. След входа пещерата се разширява и формира голяма зала с размери 20х10х4 м. Пещерата, връх Драговски камък и Драговското врело се намират много близо едни до други и са идеална предпоставка за направата на екопътека, която да минава и през трите забележителности.

Бежанската пещера

Недалеч е и Филиповската пещера. Интересното при нея е , че наподобява станалата хит сред туристите пещера Утробата в Родопите. Началото й представлява  уникално красив тунел, а от входа се открива невероятна гледка към стръмните склонове на планините Стража и Ездимирска. Пещерата е дълга 83 м.

Филиповската пещера

Най  – голямата  пещера в района е Еловишката, която е с дължина 224 м., а според спелеолозите това е най–красивата пещера в Софийско и Пернишко. В общината има още десетки по–малки пещери, а също и много неизследвани.

Пещера Еловица, снимка Николай Остромски

Пещера Еловица, снимка Николай Остромски

Друг природен феномен са скалите и водопада край село Врабча. Водопадът е разположен до огромна отвесна скала, която в единия си край е с форма на гигантско човешко лице, а същата, гледана от обратната страна,  е с форма на голяма лъвска глава. На метри от буйната вода има естествен скален тунел и малък карстов извор, а високо в скалата е разположена пещера с три входа. По протежението на реката има още няколко по–малки водопада. Има възможност за свързване в една екопътека, която да започва от Драговската махала на село Филиповци, да преминава през Драговското врело, Бежанската пещера, връх Драговски камък, Врабчанския водопад, Ябланишкото ждрело и да завършва при Трънското ждрело. Общата и дължина би била около 17 км. Пътеката  ще преминава през един връх,няколко пещери, три ждрела и десетки водопади, с което ще стане една от най – атрактивните в България.

Врабчански водопад

Лъвската глава

 

Интересна забележителност са и скалите при село Зелениград. Скалните отвеси са няколко, с височина около 100 м. Най – високата е Шили камък, а под върха и има пещера с вход–арка. В древността в пещерата е имало светилище, а по- късно и скална църква. В скалния масив има още няколко пещери с дължина до 112 м. Малко под най–високата точка може да бъде забелязано голямо скално лице.

Скалният масив Шили камък

Пещера Царева църква

Скалното лице над Царева църква

 

  1. Религиозен туризъм

В  Трънско има десетки православни храмове, манастири и параклиси. Някои от тях са с многовековна история. До момента гостите на Трън посещават единствено скалния параклис „Св.Петка”. Освен него има още храмове, които впечатляват с историята, архитектурата и стенописите си. И те обаче стоят забравени и гостите на Трън дори  не предполагат за съществуването им.

Църквата „Свети Никола” в село Лялинци

Изградена е  през XVI в. Легендата разказва, че църквата първоначално е била извън селото и по–късно е пренесена камък по камък в центъра на Лялинци.

Ерулски манастир „Света Троица”

Намира се сред вековна букова гора на 1100 м. надморска височина в Ерулската планина. Манастирската църква е многократно разрушавана през вековете, възстановена е в края на XIX в.  Пред входа на църквата се извисяват две вековни дървета – ясен и бук.

Трънски манастир „Св.Архангел Михаил”

Манастирът е разположен в стръмните склонове на Руй планина,  близо до ждрелото на река Ерма. Основан е по време на Второто българско царство, а църквата, която е запазена и до днес, е строена XIV – XV в. Трънският манастир е обявен за паметник на културата.

 

Църквата „Света Петка”, село Пенкьовци.

Обявена е за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е единствен по рода си представител на средновековната култова архитектура в България. Около храма има няколко вековни дъба, а два от тях са на възраст над 800 г. В началните години от турското робство е била заровена с пръст от хората в селото,  за да я опазят от унищожаване. С цел да не издават тайната,  хората спрели да говорят за църквата и постепенно с поколенията забравили за съществуването й. Чак в края на XIX в. пастир от селото случайно вижда, че козелът  му ближе метален кръст, разравя почвата и открива, че отдолу има заровена църква. Последните години започна възстановяване на манастирската част.

Скален параклис „Св.Петка”, гр. Трън

Разположен е в естествена пещера на малко възвишение в Трън. Легендата разказва, че Света Петка-Българска се е укривала в пещерата, гонена от потеря неверници. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла питка, но в това време преследвачите наближили и тя избягала през процеп в пещерата. Стъпката и ръката й се отпечатали в скалата. Когато неверниците намерили питката и се опитали да отчупят от нея, тя се вкаменила. Вкаменената питка може да бъде видяна и днес в параклиса. (svetimesta.com)

Внимание заслужават и възрожденската църква „Свети Илия”в село Горочевци, както и средновековната църква „Св.Четирдесет мъченици”в  село Лева река. Последната е изградена около ХV век, а на една от стените са изграфисани Кирил и Методий като светци, много преди те да бъдат канонизирани. Предполага се, че стенописите са от XVI-XVII в. Друг впечатляващ храм е „Рождество Богородично”, село Насалевци. Изграден е през 1859 г., а пред двора й се извисяват два многовековни дъба.

От няколко години е в ход кампанията “Манастирите на Краище – новата Света гора”. Тя включва общините Трън, Брезник, Земен и Ковачевци и предвижда възстановяването и съживяването за духовен живот на близо 20 манастира в четирите общини.

В село Докьовци, в двора на църквата „Св.Богородица” се намира дъб на възраст 1033 години. Според официалните данни за вековните дървета, това е седмото най – старо дърво в България.

Църквата “Св.Богородица” и едно от най-старите дървета в България

  1. 3. Културно – исторически туризъм

В общината има два функиониращи музея. В село Бусинци се намира музеят на бусинската керамика. Грънчарската традиция в това село датира от векове, а през Възраждането тук  са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. В музейния комплекс са изложени стотици съдове, като някои от тях са изработени още през ХІХ в. Експозициите дават възможност да се проследи развитието на  местната грънчарска традиция през годините. В музея има запазена работилница, в която са се правели съдовете. Може да се види пещта, в която се се пекли и грънчарското колело, на което са изработвани. Бусинската школа е известна и в чужбина, а съдове на местни майстори се съхраняват в десетки музеи в чужбина, включително и в Лувъра.

Вторият музей –  на киселото мляко,  се намира в Студен извор, родното село на откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus   – д-р Стамен Григоров. На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща от средата на 19 в.. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.

В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасяване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната и биологичната стойност на българското кисело мляко.

В района на село Ярловци на естествено защитен терен, издигащ се като пресечен конус над Знеполе  през късната античност е имало голяма крепост, която е продължила да съществува и през ранното средновековие.  Стръмните склонове на възвишението са подсилени от крепостни стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Крепостта е обхващала площ от около 7 дка. В подножието на крепостта има останки от стара римска баня.

снимка Shambhala.bg

Над село Ярловци е разположен и язовир със същото име. Изключително живописната   и чиста природа около водоема е добра предпоставка за изграждане на хотелски комплекси. Ярловци е подходящо място за риболов и къмпингуване.

В Трънско има и няколко древни скални светилища, като най–сериозен интерес  могат да привлекат Мала и Голяма Гарваница и светилището над  Шили камък. Последното е издълбано в скалата и има П-образна форма.

В последните години интерес прилвича и т.нар. „разделена къща” в село Банкя. При подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г.  границата между България и Сърбия преминава през средата на къщата. Все пак при последващите преразглеждания на граничната ивица къщата е „пожалена” и границата е изместена с няколко метра. В момента оградата на двора служи и за ограда между България и Сърбия и е единственото оградно съоръжение по цялото протежение на границата между двете държави.

В село Банкя има условия за развитие на балнеотуризъм. Минералните извори в селото в момента не се използват по никакъв начин.

Работата на общината в посока  на развитието на туризма се ограничава до организиране на няколко масови събития в гр. Трън и популяризиране на само 4 обекта – Ждрелото, скалния параклис „Св.Петка” и двата музея. Не се прави нищо за развитието на планинския туризъм и популяризирането на планините в района, както  и за изваждането от анонимност на останалите природни феномени.

В последните години набира широка популярност планинското бягане и колоездене. Във все повече краища на България се организират състезания, които привличат голям медиен интерес. Руй планина е чудесна дестинация за провеждане на състезания и по бягане,  и по колоездене, а отразяването им ще популяризира района.  Има условия и за провеждане на планински маратон. Тези състезания са от порядъка на 70 – 150 км, а възможност за такива маршрути има, като те биха минавали през няколко планини, с което ще са още по – интересни.

Добри предпоставки има и за направата на пешеходен туристически маршрут  подобен на Е3 (Ком – Емине) и E4 (Витоша – Верила – Рила – Пирин – Славянка). Възможностите за такъв маршрут са само в рамките на общината или по–добрият  вариант е съвместно със съседните общини да се направи много дълго трасе, което да обикаля повечето от планините на Краището. Голям плюс на планините в района е,  че са достъпни целогодишно.

Предпоставките за развитие на туризъм в много направления са налице. На ход е общината, която да започне целенасочена работа за реализиране на този потенциал и да се придържа към съвета написан на официалния им сайт, а именно: “Пазете природата такава, каквато е, за да може и тези след вас да й се порадват!”

Руслан Зарев

Категории: Регионът
Разпространи съдържание